Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 15

„Смятам, че трябва и аз да напиша едно от тези неща“, пишеше в малката книжка. „За да разкажа моята страна на историята. Не онази, която историците ще разкажат вместо мен. Съмнявам се, че ще успеят да предадат нещата такива, каквито са били. А и без това не съм сигурен, че изобщо бих искал да го направят“.

Уакс потупа по книжката с крайчеца на молива, след което си записа кратка бележка на един лист хартия.

— Мисля да поканя братята Борис на сватбата — обади се Стерис от противоположния диван на онзи, на когото бе седнал той.

Той изхъмка в отговор, без да спира да чете.

„Знам, че Сейз не одобрява стореното от мен“, продължаваше текстът. „Но какво очакваше да направя? След като знаех…“.

— Братята Борис — продължи Стерис. — Познати сте, нали?

— Прострелях баща им — уточни Уакс, без да вдига поглед. — Два пъти.

„Не можех да оставя всичко да умре“, пишеше. „Не би било редно. Мисля, че с хемалургията вече всичко е наред. Сега Сейз стои и от двете страни, нали? Гибелта вече не е тук“.

— Вероятно ли е да се опитат да ви убият? — попита Стерис.

— Борис-младши се закле да пие от кръвта ми — отговори Уакс. — А Борис Трети — и да, той е брат на Борис-младши, и дори не питай как така, — се закле… Как беше? Да ми изяде палците? Не е особено интелигентен.

„Можем да го използваме. И трябва. Нали?“.

— Добре, значи ги включвам в списъка — каза Стерис.

Уакс въздъхна и вдигна поглед от книжката.

— Ще поканиш — констатира той сухо — смъртните ми врагове на сватбата ни.

— Все някого трябва да поканим — отвърна Стерис.

Бе вдигнала русата си коса на кок, а купчините листа със записките по организацията на сватбата бяха натрупани пред нея като документи пред съдията на някоя скамейка. Синята й рокля на цветя бе модерна, без да бъде ни най-малко предизвикателна, а спретнатата й шапчица бе така стабилно прикрепена към косата и, сякаш беше закована.

— Сигурен съм, че ще се намери някой по-подходящ — някой, който поне не иска да ме види мъртъв — заяви Уакс. — Чух, че обичаят повелява да се канят членове на семейството.

— Но в този ред на мисли — възрази Стерис, — знам, че всичките ви живи роднини всъщност искат именно това.

С това го хвана натясно.

— Е, твоите не искат. Или поне не знам да искат. Ако е необходимо да увеличиш броя на гостите, можеш да поканиш още от тях.

— Поканих целия си род, както е редно — отвърна Стерис. — Както и всичките ми познати, които заслужават да им се окаже такава чест.

Тя протегна ръка, взе един от листовете и продължи:

— Вие, обаче, сте ми дал списък гости, който възлиза на двама души. Уейн и някаква жена на име Ранет — която, както самият вие отбелязахте, сигурно няма да се опита да ви застреля на собствената ви сватба.

— Вероятността е много малка — потвърди Уаксилий. — Не се е опитвала да ме убие от години. Не и сериозно.

Стерис въздъхна и остави диета.

— Стерис… — започна Уакс. — Съжалявам. Не искам да звуча, сякаш не оценявам колко важна е сватбата. Ранет ще се държи прилично. Често се шегуваме с характера и, но е добра приятелка. Няма да провали церемонията. Обещавам.