Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 13

— Не ви ли е страх, Уинстинг? — попита дамата на Даузър.

Уинстинг се намръщи. Не му беше позната — слаба, с къса златиста коса, големи очи и кротко изражение, и необичайно висока.

— Да ме е страх ли, скъпа моя? — попита Уинстинг. — От хората в тази зала?

— Не — отговори тя. — Че брат ви ще разбере… с какво се занимавате.

— Уверявам ви, че Реплър отлично знае какъв съм.

— Родният брат на губернатора… — продължи жената. — Да търси подкупи.

— Ако това наистина ви изненадва, драга, значи сте живели живот, откъснат от действителността. На този пазар вече са се продали далеч по-едри риби от мен. Когато пристигне следващият улов, вероятно ще разберете.

Това изказване привлече вниманието на Даузър. Уинстинг се усмихна, като видя как нещо прещрака зад маската на мъжа. „Да“, помисли си той, „не си чул грешно — току-що намекнах, че дори брат ми би могъл да бъде склонен да приеме подкуп от теб“. Може би това щеше да накара мафиота да наддаде по-висока сума.

Уинстинг се насочи към един прислужник с поднос, от който си взе малко скариди и солен пай.

— Дамата на Даузър е шпионин — обърна се той тихо към Флог, който го следваше неотклонно. — Вероятно работи за констаблите.

Флог го погледна стреснато.

— Господарю! Проверихме самоличността на всеки от присъстващите многократно.

— Е, явно сте пропуснали един от тях — прошепна Уинстинг. — Бих заложил цялото си състояние на това. Проследете я след срещата. И ако се отдели от Даузър под какъвто и да било предлог, се погрижете да й се случи злополука.

— Да, господарю.

— И, Флог — добави Уинстинг, — не прави усилия да се прикриваш. Не желая да се опитваш да откриеш място, където мъглите няма да те видят. Разбра ли?

— Да, господарю.

— Отлично — усмихна се широко Уинстинг и отиде да се присъедини към компанията на лорд Хюз Ентроун, братовчед и най-близък довереник на главата на Къща Ентроун.

След като прекара около час в разговори с един или друг от гостите, започна да получава оферти. Някои от присъстващите все още се колебаеха. Биха предпочели да се срещнат с него на четири очи, да направят офертата си скришом от всички и да потънат отново в непроницаемите дебри на огромния Елъндел. Както престъпните босове, така и благородниците предпочитаха да говорят със заобикалки, вместо да обсъждат нещата направо. Но все пак отправяха оферти — и то добри. Когато приключи с първата си обиколка из залата, на Уинстийг му се наложи да потисне с усилие въодушевлението, което го бе обзело. Вече нямаше да има нужда да ограничава разходите си. Ако брат му можеше да…

Изстрелът бе така неочакван, че в първия момент предположи, че някой от прислужниците е счупил някакъв съд. Но не. Пукотът беше така остър, така оглушителен. Никога преди не бе чувал изстрел на закрито; нямал бе представа колко високо може да отекне.

Отвори уста от изненада, а питието се изплъзна от пръстите му. Огледа се в опит да открие откъде е дошъл. Последва още един, после — още един. Разрази се същинска буря — какофония на смъртта, в която куршумите прелитаха между различни противници.