Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 11

— Да, господарю.

Флог пак беше нахлупил глуповатата си шапка от Дивите земи и облякъл дългото си ездаческо палто, макар че дори не беше стъпвал извън пределите на Елънделския басейн. Въпреки ужасния си вкус за дрехи, мъжът беше отличен телохранител. Уинстинг, обаче, не спираше да Дърпа леко чувствата му с аломантия и да укрепва постепенно лоялността му. Не пречеше да бъде предпазлив.

— Господарю? — обади се с въпросителен тон Флог и погледна към залата зад тях. — Вече се събраха, господарю. Готов ли сте?

Без да извръща поглед от залязващото слънце, Уинстинг вдигна показалец, за да го накара да замълчи. Балконът, разположен в Четвъртия октант на Елъндел, гледаше към канала и центъра на огромния мегаполис, така че от него се откриваше прекрасна гледка към Градината на Прераждането. Статуите на Издигащия се воин и Последния император в зеления парк хвърляха дълги сенки. Според обгърнатите в мистерия легенди на това място бяха открили труповете им след Великия Катацендър и Последното възнесение.

Въздухът беше неприятно влажен и лепкав, макар че хладният бриз, който повяваше от залива Хамъндар на няколко километра на запад, леко освежаваше атмосферата. Уинстинг потупа с пръсти по парапета и продължи търпеливо да изпраща вълни аломантична сила, която да повлияе на емоциите на хората в помещението зад него. Или поне на онези, които бяха достатъчно глупави да не се снабдят с шапки с алуминиеви подшивки.

„Всеки момент…“

Първоначално изплувалата като миниатюрни капчици във въздуха пред него мъгла се разрастна и разпростря като скреж по стъкло. Пипалата и се протягаха и преплитаха едно в друго и се превръщаха в поточета, а после — цели реки от движение; течения, които се разливаха над целия град. Обхващаха го. Поглъщаха го.

— Каква тежка мъгла има тази вечер — отбеляза Флог. — На лош късмет е.

— Не ставай глупав — отвърна Уинстинг, като оправи шалчето си.

— Наблюдава ни — продължи Флог. — Мъглите са очите Му, господарю. Сигурно е като Гибелта.

— Суеверни измислици — заяви Уинстинг, обърна се и се отправи към залата, а Флог затвори вратата след него, за да попречи на мъглата да се прокрадне вътре.

Двадесетината души — придружавани от неизбежните си телохранители, — които разговаряха на групички из помещението, бяха отбрани хора. Не просто важни, но и с противоречиви интереси и желания; въпреки насилените усмивки и лековатото бъбрене за най-различни маловажни неща, напрежението помежду им беше факт. Той предпочиташе да кани съперничещи си личности на тези събития. Нека всеки от тях има възможност да види останалите и да си припомни каква цена би платил, ако загуби надпреварата за неговото благоволение.

Уинстинг се смеси с тълпата. За съжаление, много от посетителите наистина носеха шапки с алуминиеви подшивки, които ги предпазваха от емоционална аломантия — макар той лично да се беше погрижил да увери всекиго от присъстващите, че на никого не му бе позволено да води Усмирители или Размирители със себе си. Не бе им споменал нищо за собствените си способности, разбира се. Никой от тях не подозираше, че е аломант.