Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 9

За съжаление, Тласъкът на Уаксилий накара и собствения му пистолет да отхвърчи от ръката му. Оръжието уцели телохранителя право в лицето и го повали на земята.

Уаксилий се изправи на крака и погледна към отсрещния ъгъл на стаята, където бе застанал Джо, явно изненадан от сполетялото телохранителите му. Нямаше време да му мисли. Втурна се към едрия колосокръвен мъж. Ако успееше да открие някакъв метал, който да използва като оръжие, може би…

Зад него се чу изщракване. Уаксилий спря и погледна през рамо. Леси бе насочила малък едноръчен арбалет право към него.

— Всеки тук си има цена — каза Джо Гранита.

Уаксилий се втренчи в стрелата с обсидианов връх, запъната в арбалета. Къде беше успяла да го скрие? Преглътна бавно.

„Тя изложи собствения си живот на опасност, като се качи по стълбите с мен!“, помисли си. „Как е възможно да е била…“

Но Джо бе наясно с аломантичните му умения. Тя — също. Леси бе знаела, че той ще отклони куршумите на главорезите, когато бе тръгнала след него.

— Най-после — продължи Джо. — Можеш ли да обясниш защо просто не го застреля в стаичката до салона на кръчмата?

Тя не отговори и не отмести поглед от Уаксилий.

— Нали те предупредих, че всички тук са хора на Джо — напомни тя.

— Е… — преглътна Уаксилий. — Аз все пак мисля, че имаш хубави крака.

Тя го погледна в очите. После въздъхна, обърна арбалета към Джо и го застреля във врата.

Уаксилий примигна, а грамадният мъж се свлече на земята с гъргорене, облян в кръв.

— Точно това ли? — попита Леси, вперила ядосан поглед в Уакс. — Това ли успя да измислиш, за да ме спечелиш? „Имаш хубави крака“? Сериозно? Нямаш шанс да оцелееш тук, Шалче.

Уаксилий въздъхна от облекчение.

— О, Хармония. Сигурен бях, че ще ме застреляш.

— Трябваше да го направя — измърмори тя. — Не мога да повярвам, че…

Млъкна рязко, когато от стълбите се чу трополене — шайката разбойници горе най-после бяха събрали смелостта да слязат. Петима-шестима нахлуха едновременно в стаята с пистолети в ръка.

Леси се хвърли към пистолета на поваления телохранител.

Уаксилий премисли бързо ситуацията и направи онова, което му се стори най-естествено: зае героична стойка насред неразборията, опрял един крак на масата. Джо Гранита лежеше мъртъв на земята, двамата телохранители не помръдваха. От продънения таван продължаваше да се сипе фин прашец, осветен от няколкото слънчеви лъча, които се прокрадваха през един прозорец горе.

Бандитите се заковаха на място. Погледнаха към трупа на бившия си шеф, след което зяпнаха Уаксилий.

Накрая свалиха насочените оръжия с израженията на деца, хванати да крадат бисквити от килера. Онези най-отпред се опитаха да отстъпят назад, но се сблъскаха с останалите, така че всички едва успяха да се изнесат нагоре по стълбите в пълна безредица, следвани по петите от явно покрусения барман.

Уаксилий се обърна и подаде ръка на Леси, която му позволи да я издърпа на крака. Погледна след апашите, чиито ботуши трополяха забързано в далечината. Миг по-късно сградата потъна в тишина.