Читать «Подменена орис» онлайн - страница 9

— Свършило е — прозвуча глухо гласът му, сякаш гърлото му беше намазано със слой мляко. — След всичко, което Сайра стори да ми помогне, след всичко…

— Няма да се извинявам — обади се Исае и най-накрая отмести поглед от Ризек.

Огледа лицата на всички ни — обградения отвсякъде от кръв Акос, ококорената Тека до рамото ми, мен и нашарените ми с черни линии ръце, Киси, която се държеше за корема до стената. Във въздуха се носеше лютата миризма на повърнато.

— Той уби сестра ми. Беше тиранин, палач и кръвопиец. Няма да се извинявам.

— Не става дума за него. Нима мислиш, че аз не жадувах смъртта му? — Акос се изправи рязко. По предницата на панталоните му текна кръв от коленете до глезените. — Естествено, че я жадувах! Той ми отне повече, отколкото взе от теб! — Беше толкова близо до нея, че се зачудих дали няма да я удари, но той само мръдна конвулсивно с ръце и толкоз. — Исках най-напред да поправи злодеянията си, да върне стария Айджа, аз…

Като че изведнъж му просветна. Ризек беше мой брат, но скърбеше той, не аз. Акос упорито и грижливо беше организирал всяка част от бягството на брат си, за да се окаже за пореден път спрян от по-могъщи от него хора. А сега беше успял да измъкне брат си от Шотет, ала не можа да го спаси и кроежите, борбата, опитите… всичко отиде напразно.

Акос се отпусна на близката стена, за да не падне, затвори очи и преглътна въздишката си.

Аз се измъкнах от транса.

— Качвай се горе — рекох на Исае. — Вземи и Киси с теб.

За миг тя като че се канеше да ми възрази, но не се колеба дълго. Накрая пусна на земята оръжието на убийството — обикновен кухненски нож — и отиде при Киси.

— Тека, отведи Акос горе — помолих я аз.

— Ти… — поде Тека и се спря. — Добре.

Исае и Киси, Тека и Акос ме оставиха сама с тялото на брат ми. Той беше умрял до един парцал и шише дезинфектант. Колко удобно, помислих си аз и потиснах напушващия ме смях. Или поне се опитах. Но той напираше. След секунди коленете ми омекнаха от смях и аз опипах главата си отстрани, където вместо коса сега имах сребърна кожа, за да си припомня как брат ми ме беше разделил на две за развлечение на тълпата, как беше посял частици от себе си в мен, сякаш бях голо поле, което да засее с болка. Цялото ми тяло носеше белезите, които Ризек Ноавек ми беше оставил.

Ала сега най-сетне се бях освободила от него.

Щом се успокоих, се заех да разчистя.

Не ме беше страх от трупа на Ризек, нито от кръвта. Издърпах го с пъшкане за краката в коридора и от усилието по врата ми потече вадичка пот. Той тежеше в смъртта си, както бях сигурна, че е тежал приживе, нищо че беше като скелет. Когато Сифа, майката на Акос, се появи да ми помогне, аз мълчаливо я проследих как подпъхна един чаршаф под него, за да го увием. От склада взе игла и конец и ми помогна да зашием импровизираната погребална плащаница.

Както в повечето култури в различните слънчеви системи шотетците изгаряха мъртъвците си, когато ги погребваха на земята. Ала смъртта по време на странстване беше особена чест. Покривахме телата без главата, за да могат близките на починалия да видят и приемат смъртта му. Когато Сифа смъкна чаршафа от лицето на Ризек, разбрах, че поне е проучила обичаите ни.