Читать «Подменена орис» онлайн - страница 13

— Добре.

Той се опита да се усмихне заради нея и наполовина успя.

Тя му помогна да настанят Исае в аварийната капсула, а Тека я посъветва да прати сигнал за бедствие, за да могат „шутовете“ от Съвета, както ги нарече тя, да го засекат. Сетне Киси целуна майка си за довиждане и прегърна Акос през кръста, докато топлината ѝ се просмука в него.

— Много си висок — рече тя нежно и се отдръпна. — Кой ти е казал, че можеш да станеш по-висок от мен?

— Направих ти напук — отвърна той с широка усмивка.

След това тя се качи в капсулата и затвори вратите. Акос не знаеше кога ще я види отново.

Тека изприпка до капитанското кресло на навигационната палуба и с помощта на един клиновиден инструмент, който носеше на колана си, отвори капака на контролното табло. През цялото това време си подсвиркваше.

— Какво правиш? — попита Сайра. — Сега ли му е времето да разглобяваш кораба на части?

— Първо, това е моят кораб, не „нашият“ — извъртя сините си очи Тека. — Аз създадох повечето функции, които ни опазиха живи досега. Второ, още ли искаш да отидеш до Щабквартирата на Съвета?

— Не. — Сайра седеше в креслото на първия пилот, вдясно от Тека. — Последния път, когато ходих там, чух как треланският представител нарича майка ми измет. Тя не смяташе, че мога да я разбера, въпреки че говореше на отирийски.

— Метафори.

От гърлото на Тека излезе присмехулен звук. Тя издърпа сноп жички от контролното табло, после прокара пръстите си по тях, все едно галеше животно. Пресегна се под жиците до част от контролното табло, която беше толкова далече, че Акос не можеше да я види, и цялата ѝ ръка изчезна. Пред тях, точно насред потока, светнаха проектирани координати. Носът на кораба — Акос беше сигурен, че си има техническо име, но не го знаеше, затова го наричаше „нос“ — се носеше натам.

— Ще ни кажеш ли накъде сме се запътили? — попита той и се изкачи на навигационната палуба.

Контролното табло светеше в най-различни цветове, навсякъде имаше лостове, копчета и превключватели. Ако Тека разпереше широко ръце, пак нямаше да може да стигне всичките от мястото си.

— Предполагам, че не вреди сега, когато сме сврени тук всички заедно — рече Тека. Тя събра лъскавата си коса отгоре на главата си и я върза с широкия ластик, който носеше на ръката си. С техническия комбинезон, в който плуваше, и седнала по турски в капитанското кресло, тя приличаше на дете, което си играе. — Отиваме в изгнаническата колония. Която се намира на Огра.

Огра. Хората я наричаха „сенчестата планета“. Рядко се случваше човек да срещне огранец, камо ли някой кораб да долети дотам. Беше толкова далече от Тувхе, колкото можеше да бъде една планета, без да излиза извън сигурния обръч на потока, който опасваше слънчевата система. Никакви наблюдателни камери не бяха в състояние да проникнат през плътната ѝ черна атмосфера и цяло чудо беше, че успяваха да хванат сигнала на новинарския им канал. Но огранците никога не пускаха новини по него, затова почти никой не беше виждал повърхността на планетата даже и на снимки.