Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 5

Фотий го беше яд, че този тъмнокож младок с едва покарала брада от пустините на Амуз — или откъдето там беше — може да е такава заплаха за любимия му Асторгус. „Трябваше да купя плочката с проклятие“, помисли си със съжаление. Преди два дни един чирак от ленената гилдия го бяха наръгали с нож в една пристанищна каупона и тъкмо го бяха погребали: идеална възможност за хората с таблични да потърсят застъпничество на гроба на умрелия от насилие.

Знаеше се, че това прави написаните проклятия по-силни. Фотий реши, че трябва да вини само себе си, ако Асторгус днес се провали. Представа си нямаше как ще плати на Папио, ако загуби. Реши да не мисли за това, нито как щеше да го посрещне жена му.

— Само Сините! — ревна той изведнъж. Няколко десетки гласа подеха вика му.

— Ууу! Долу! — последва очакваният отзив от другата страна на улицата.

— Ще ви спукаме гъза! — изрева някой до Фотий и всички се разсмяха. Бледата луна вече се беше скрила зад Имперските дворци. Зората идеше, Джад в колесницата си се изкачваше на изток от черното си пътуване под света.

А после щяха да препуснат колесниците на смъртните — в прослава на божието име, и щяха да препускат през целия този летен ден в святия град Сарантион. И Сините, ако Джад възжелаеше, щяха да триумфират над миризливите Зелени, които, както знаеха всички, не бяха с нищо по-добри от варвари или от езичниците басаниди, или от киндатите дори.

— Вижте! — рязко извика някой и посочи.

Фотий се обърна. Чу маршовите стъпки, преди да види войниците, появили се като сенки от сенките през Бронзовата порта в западния край на площада.

Екскубиторите, стотици, въоръжени и с брони под златисто-червените туники, нахлуха във форума на Хиподрума от Имперския прецинкт. В този час гледката бе достатъчно необичайна и дори вдъхваше страх. Предната година бяха избухнали две малки безредици, когато по-бесните привърженици на двата цвята бяха стигнали до бой. Появили се бяха ножове и тояги и екскубиторите бяха повикани да помогнат на хората на градския префект да ги усмирят. Усмиряването от Имперската гвардия на Сарантион не беше вежлива процедура. И двата пъти след това по улиците бяха останали да лежат по двайсетина трупа.

— Святи Джад, пряпорците! — ахна някой и Фотий чак сега видя, че знамената на екскубиторите са сведени. Студен вятър сякаш лъхна в душата му, дошъл от ничия посока.

Императорът беше мъртъв!

Техният баща, възлюбленият от бога, ги беше напуснал. Сарантион беше осиротял, низвергнат, открит за врагове от изток и от север, и от запад, врагове злонамерени и безбожни. А след като императора на Джад го нямаше, кой знае какви демони или духове от полусвета можеше да се спуснат, за да развихрят своя бяс сред безпомощните смъртни люде? Затова ли беше видял онзи призрак? Помисли за нова чума, за война и за глад. Представи си детето си, как издъхва в ръцете му. Ужасът го събори на колене на калдъръма. Заплака за императора, когото нивга не беше виждал освен като далечна, обкръжена с аура свещена фигура в Императорската ложа на Хиподрума.