Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 100

Хелър бръкна в джоба си и извади свитите банкноти. Начинът, по който го направи, бе първият знак за мен, че е възбуден. Машинално се бе върнал към един стар навик. Комарджиите на Волтар — а за мое съжаление Хелър определено бе такъв — броят парите по много специфичен начин. Поставят пръст по средата на пачката, събират двата края на банкнотите и ги броят така, че ако гледаш отстрани изглежда, че парите са двойно повече. Молин го погледна.

— Боже — каза той и добави: — Предполагам, че това са ти парите за бонбонки за една седмица.

Той посегна към шепата банкноти.

— Я да видим, книгата е около три долара, още два за Суини, задето му досаждаме. Ще взема този петак. Не, от друга страна, ти сигурно си гладен, тъй че Суини може да купи нещо за ядене. Ще взема десетак. Не, като си помисля, аз и Суини също сме гладни, затова вземам тези двете двайсетачки.

Очевидно не можеше да измисли нищо друго, затова хвърли парите на Суини, чиято предишна враждебност се бе изпарила.

— Какво искаш за ядене, хлапе? — каза Суини.

— Бира и хамбургер — каза Хелър, който явно си спомни съвета на Кроуб относно диетата му.

— Охо, хлапе — каза Молин. — Голям си тарикат. Знаеш „бибип“ добре, че не можем да ти купим бира, защото си непълнолетен. Опитваш се да ни подтикнеш към престъпление, а? Донеси му хамбургер и мляко, Суини. За мен сандвич с пържола и бира.

Суини излезе и Хелър продължи да се запознава с повечето от двеста различни вида наркотици по етажерките.

Вече се бях примирил с мисълта, че Хелър знае с какво се занимаваме в Афийон. Това, което ме притесняваше, беше защо го задържат. Във ФБР не признаваха никакви закони, значи това беше някакъв заговор. Ставаше нещо.

Суини се върна с купените неща и след малко Хелър и Молин се върнаха в офиса на Молин. Той сдъвка на една хапка сандвича с пържола и го преглътна с бира.

Хелър седна да дъвче своя и се зачете в книгата. Казваше се „Наркотици за възстановяване“ и пишеше, че „вътре има всичко, което искате да знаете за наркотиците“. Пишеше, че книгата се препоръчва от „Психологията днес“, от което ми стана ясно, че е доста авторитетна. Вътре имаше всичко от аспирина до дървесния алкохол.

И така Хелър, понеже си беше Хелър и далеч не знаеше как да се преструва, което е нормалното поведение за един истински шпионин, просто започна „да чете“. А това означава, че той прочита една страница със скорост, с която земните хора прочитат една дума. Все още имаше глътка мляко, когато стигна до последната, двеста четиридесет и пета страница. Прибра книгата в джоба си и допи млякото. Молин каза:

— Какво, по дяволите, правиш? Аха, предполагам, че си прекалено нервен, за да четеш. Разбирам.

Погледна си часовника и изглежда се обезпокои. После му хрумна нещо.

— Ще ти кажа ето какво, Младши. В тази сграда се организират групови обиколки с екскурзовод на всеки час или нещо такова. Но няма да чакаме. Аз сам ще те разведа.