Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 52

— Кажи му да си махне ръцете от касата с пари, преди да му ги отрежа — казах аз. — А, това ме подсеща. Лирите ми са на привършване. Този път ми дай трийсет хиляди.

Той залитна към задната стаичка и след малко се върна с трийсетте хиляди турски лири. Отбеляза ги в една книга, след това отброи от тях десет хиляди и ги прибра в джоба си!

— Чакай! — викнах му аз. — Кой ти позволява да крадеш от парите на държавата?

Да ви кажа, здравата се ядосах. Той ми подаде двадесетте хиляди.

— Трябваше да ги дам на момичето. От собствените ми пари.

— На момичето? За какво? Защо?

— Офицер Грис, не знам защо си я изпратил обратно в Истанбул. Нашият агент тук каза, че била чиста. И аз я видях. Тя всъщност беше много хубаво момиче. От вилата отишла направо в града. О, била е направо бясна! Но аз поех нещата. Отидох в града — беше се спряла по средата на улицата и вдигаше страшна врява. Дадох ѝ десет хиляди от твое име — това са само деветдесет щатски долара — и я качих на автобус обратно за Истанбул.

— Не съм заповядвал да я връщат! — изкрещях му в лицето.

— Приятелят ти, шофьорът на таксито, каза, че си я отпратил.

Вярвайте ми, бях бесен! Изхвърчах оттам и запалих реното, прегазих още един знак за забранено паркиране, само да им покажа, че с мен шега не бива и подкарах към къщи, като очаквах да намеря там шофьора на такси.

Но не стигнах до никъде. Свърши бензинът. Зарязах Реното на пътя и се прибрах пеша до вилата, която беше на по-малко от една осма миля. През цялото време си мислех как ще му дам да се разбере на шофьора на такси.

Нямаше го.

Сопнах се на Карагьоз за колата и го строих заедно с градинаря да я дотикат до къщи. Не им разреших да я издърпат с друга кола. Толкова бях бесен.

Нямаше момиче.

Нямаше какво да правя.

Залостих вратата. Доста време бях кисел. И после, понеже ми трябваше още нещо, за което да се вбеся, влязох в тайната стая зад гардероба и включих екрана.

Хелър не можеше да иде никъде — нямаше пари. В момента той ми бе най-малката грижа. След два дни ще имам новини от Рат. Ще използваме влекача, за да прехвърлим Хелър в Щатите. Малко след това ще го арестуват за фалшива самоличност и ще го вкарат в затвора. Сега нямаше никакво значение с какво се занимава. Но може пък да е нещо, което да заслужава критика.

Ето го и него, използваше коридора пред склада като писта за бягане. Бе окачил две тежести на раменете си — виждаше се как торбите подскачат, като бягаше. Хелър с вечните му упражнения! Добавяше тежести, за да поддържа формата на мускулите си въпреки по-малката гравитация на планетата. Атлети!

Не можех да се заям за това, затуй реших да прегледам записите. Върнах до момента, когато излязох и пуснах да се превърта напред.

Охо! Не е стоял със скръстени ръце! След глупавата си разходка с разузнавателна цел изобщо не се бе прибирал в кораба.

Отначало не можех да разбера какво прави.

На краката му имаше странни неща. Спря се долу на стълбата, след като излезе от кораба и постави нещо на коленете си. Носеше чанти и намотано въже и те ми пречеха да видя добре коленете му.