Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 51

Рон Лафайет Хаббард

Пък и нали Великият съвет бе казал да се разпространи напреднала технология на тази планета? Нещо, което наистина да помогне.

Глава трета

Вървях надолу по улицата под горещото слънце и ясното небе.

Изведнъж си спомних, че днес даже щеше да ми пристигне танцьорката!

Бъдещето ми изглеждаше толкова прекрасно, че не можах да се стърпя и запях — нещо, което не правя почти никога.

Франки и Джони бяха влюбени. О, Боже, как се обичаха. Заклеха се да бъдат верни, верни като звездите на небето…

На пътя се появи пречка. Керван от десет натоварени камили. Бавно се влачеха напред, но не виждах кой ги води. Клаксонът на реното не работеше, затова трябваше да се изнеса в отсрещното платно, за да видя кой бе начело на този парад.

Аха! Така си и мислех!

Понякога тук завързват отпред едно магаре и животното явно си знае пътя, тъй че то води напред камилите. Ясно колко са безмозъчни камилите, след като дори едно магаре е по-умно от тях!

Това бе моят шанс!

Отново запях с колкото глас имах.

Той бе моят любим! Но ме излъга!

Свих близо до магарето. Причината бе или в колата, или в неговата муцуна, или в пеенето ми.

Магарето се подплаши, изпусна въжето и хукна да бяга!

Камилите изведнъж се пръснаха. Разбягаха се встрани от пътя към слънчогледите и се опитаха да последват магарето. Във всички посоки се разхвърчаха разни пакети.

Ох, как добре се посмях!

Паркирах пред Международния земеделски център за обучение на селяни, блъснах един знак за забрана на паркирането, който нямаше място там и се качих до офиса на командира на базата.

Контрастът между неговото лице и моето настроение бе огромен.

Той изпъшка и за момент се хвана за главата. След това ме погледна.

— Офицер Грис, не е ли възможно да я карате малко по-кротко?

— Какво е един знак за забранено паркиране? — надменно казах аз.

— Не. Не това. Снощи онзи бой, днес в целия град има оплаквания от шофьори на каруци, оплаквания от полицията за паркирането ви, а само преди секунда ми се обадиха, че вие и някакъв гангстер сте водили престрелка в някакъв хотел. Моля ви, офицер Грис. Тук не трябва да правим такова впечатление. Преди да дойдете беше толкова…

— Глупости! — отрязах го рязко. — Вие не сте в тон с тази планета! Бяхте започнали да се превръщате в мушички! Не бяхте в хармония с планетата, не бяхте едно. Оставете тези неща на мен. Аз съм специалистът по психологически бихейвиоризъм на Блито-3! Трябва да гледате филмите им. Трябва даже да идете на някои от филмите, които правят в Турция! Там само се стрелят и вдигат във въздуха разни неща! Но сега нямам време да ви образовам по психолого-културните влечения тук. Дошъл съм по работа.

Хвърлих на бюрото му пакета с договори и той уморено ги вдигна с изражение, което сякаш казваше: „Сега пък какво?“.

— Болница? Половин милион долара?

— Точно така — казах аз. — Остави държавничеството на мен, Фахт Бей.

— Тукашният Офицерски съвет не го е одобрил. Финансовият ни агент ще припадне!

Познавах финансовия агент. Беше беглец от Бейрут, Ливан, един от най-видните им банкери преди някаква война да разклати финансовия бизнес в страната и да го принуди да избяга. Много опърничав ливанец.