Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 50

Треперещ, служителят донесе още една бутилка скоч и две чаши.

Подадох на Тавилотврат пистолета му. Налях му уиски. Изпи го.

Грозното му лице, осеяно с белези, изразяваше истинско недоумение.

— За какво, по дяволите, бе всичко това?

— Просто не исках да бъда застрелян — казах му. Не можа съвсем да разбере. Налях му още едно. Опитах пак да обясня.

— Можех да те убия, но не го направих. Това доказва, че съм твой приятел.

Помисли върху това и разтри няколко цицини на главата си. Налях му още едно.

— Как е Бейб? — попитах аз. Зяпна ме.

— Е, хайде сега — казах аз. — Бейб Корлеоне, старата ми приятелка.

— Познаваш Бейб?

— Разбира се, че я познавам.

— Откъде я познаваш?

— От тук-там. Изпи си скоча.

— Ти от АБН ли си? Засмях се.

— От ЦРУ? Засмях се.

— От ФБР?

Налях му още едно уиски.

— Аз съм от Световната здравна федерация.

Имам намерение да те направя богат. Изпи чашата.

— А сега слушай внимателно — казах аз. — Строим нова болница. Ще започне да действа след около два месеца. Разполагаме с нови методи за пластична хирургия. Можем да изменяме отпечатъци от пръсти, ченета, ларинкси, лицеви кости, всичко.

— Няма „бибип“?

— Абсолютно. Само ние можем да, го правим. Никой няма да разбере. Хипократова клетва, нали знаеш.

— Това като Петата поправка ли е?

— Абсолютно. Но сега да поговорим за работата. Познаваш мафията от Атлантик Сити, нали? Познаваш още много градове. Нали така?

— Така е — каза той.

— Добре, много от тях се укриват, нали? Не могат да си покажат носа навън, защото отпечатъците и досиетата им са залели ФБР и Интерпол. Нали така?

— Да.

— Ако тайно прехвърлим тези хора тук в нашата болница, ще можем да променим външния им вид и да им дадем свидетелства за раждане и паспорти. Всичко това срещу определена такса, разбира се, и ти лично ще получаваш двайсет процента от внесените суми.

Взе една салфетка и усърдно започна да смята нещо. Накрая каза:

— Ще стана богат. — Точно така.

— Само едно нещо не е наред — каза той. — Мога да разпространя информацията. Мога да докарам тук големи имена. Но няма как.

— Защо?

— Защото вече си имам работа. Имам договор.

— Знам — казах аз. — За Гонсалмо Силва.

— Откъде знаеш?

— Имам си източници — погледнах го с премерено превъзходство. — Гъни Силва ще отсъства не по-малко от седем седмици. Така че, разполагаш с шест седмици да направиш малко оборот за болницата.

— Ще ми трябват пари за разходите. Не мога да използвам парите на Бейб.

— Ще харчиш от аванса — казах аз.

— Хей! — усмихна се той.

— И ако докараш много клиенти и големи суми до два месеца, ще включа и още нещо в сделката.

— Така ли?

— Така. Ще ти поднеса Гонсалмо Силва на сребърен поднос!

— Без „бибип“?

— Ще го направя заради теб!

Със сълзи на благодарност той протегна ръка.

— Можеш да считаш, че сделката е сключена! Аха, психологията действа безотказно!

Малко по-късно се върнах при колата, проправих си път сред тълпата, която протестираше, защото бях задръстил пътя, завъртях манивелата и подкарах.

Сякаш не карах, а летях!

Солтан Грис, тъй нареченият Султан Бей, бе поел по пътя на огромното богатство.