Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 40

Но Хелър изглеждаше по-зле и от тях!

Целият бе покрит с циментов прах от изкачването на онази скала. Беше си скъсал сакото. По обувките му имаше кал от маковите полета.

Изглеждаше съвсем като скитник.

Къде беше изтупаният имперски офицер, злорадствах аз. Къде бяха блестящите му от чистота пилотски костюми? Къде беше безупречният работен комбинезон и малката червена пилотска шапка? Къде беше модната му флотска униформа, по която момичетата припадаха?

О, как злорадствах! Сега ролите ни се бяха сменили. На Волтар аз бях мръсното куче, мизерника, скитника. Но не и на Земя! Хвърлих поглед към прелестния си гангстерски костюм и после към Хелър, омърлявения, мръсен скитник.

Това беше моята планета, не неговата!

Тук той е мой затворник. Нямаше пари да си купи дрехи, да иде където и да било.

— Хелър — казах на глас със злобно ликуване, — поставих те на място. И в най-смелите си сънища не съм си представял, че може да изглеждаш толкова зле! Мръсен просяк без пукнат грош във вонящо, долнопробно кафене! Добре дошъл на планетата Земя, Хелър, ти и твоите изтънчени маниери. Тук командвам АЗ, не ти! Ролите ни изцяло се смениха! Беше крайно време!

Глава единадесета

Какъв глупав, необучен „специален агент“!

Нима не разбираше, че е в опасност? Намира се в центъра на световната търговия с опиум, седи в евтин бар, не познава никого, чужденец, с гръб към вратата и с букет опиумни макове пред себе си! Направо си го проси! Ако наистина стане нещо, няма как да се отърве. Няма познати. Няма приятели. Няма пари. Даже не говори турски. Какво дете! Почти го съжалих.

Хелър продължаваше да си седи, загледан в цветята. От време на време им сменяше аранжировката.

След това взе едно стръкче, ярко оранжево и разсеяно започна да къса венчелистчетата му. Чудех се дали нервничи. На такова място аз със сигурност щях да съм нервен!

Опиумните макове имат голямо черно топче в средата. То всъщност представлява най-съществената част на цветето. Беше го оголил. Помириса го. Голяма глупост — миризмата идва от листата, не от тичинките.

Хелър остави цветето. Взе от чашата друго. Извади лист хартия. Сложи цветето върху едната половина от листа и заглади нагоре листата му. След това сгъна листа върху цветето.

Вдигна юмрук и го стовари върху сгънатия лист!

Разсмях се. Не е точно такъв начинът да се сушат цветята. Трябва да се поставят между два листа хартия, внимателно да се пригладят листата им и да се оставят да съхнат. Никой не ги налага с юмруци. Той дори не знаеше как да суши цветя. Да беше попитал майка си!

Разтвори листа и естествено, намери пълна цапаница. Голямото топче в центъра просто се бе разплескало. Така не се прави с опиумните макове. Топчето се изстисква леко и внимателно, за да пусне сока, след това той се вари и се получава морфин.

Вероятно разбра, че не това е начинът, защото изтърси сплесканото вещество на масата, сгъна листа и го прибра в джоба си.

Вдигна глава. Бяха влезли доста хора — местни турци, облечени в омачкани сака, ризи без вратовръзки, неизгладени панталони. Събраха се двайсетина — необичайно голям брой за това време на денонощието. Разбрах, че бързо се е разчуло. Просто седнаха по масите, нищо не си поръчаха, не поглеждаха към Хелър. Изглеждаха така, сякаш чакат нещо.