Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 41

Изведнъж вратата се отвори и влязоха двамата най-добри местни борци!

Турците обичат борбата. Тя е нещо като национален спорт. Борят се във всички стилове. Борците им са големи, здрави и са добри! Значи ето на кого се е обадил Фахт Бей — на шампионите по борба!

По-едрият, страховит мъжага на име Мюзеф, тромаво отиде до средата на помещението. Другият, Тургут, застана до стената зад Хелър. Носеше къса палка.

Още около петнайсет градски застанаха до борците, на лицата им изписано жадно очакване.

Собственикът викна на турски:

— Не тук! Отвън, отвън!

— Млъквай, дъртофелнико — грубо каза Мюзеф. Собственикът утихна, онемял пред смръщените триста прославени фунта мускули. Мюзеф пристъпи към Хелър.

— Говориш ли турски? Не?

Премина на лош английски със силен акцент.

— Говориш английски? Да? Хелър само седеше и го гледаше.

— Казвам се Мюзеф — удари се по гърдите. — Познаваш ли ме?

На Хелър явно му бе трудно да повярва. Каза:

— Жълт човек!

Наистина, като си помислиш, Мюзеф и Тургут действително имаха известна прилика с жълтите хора от Конфедерацията. Не е чак толкова чудно, нали турците са дошли от Монголия.

Но Хелър оплеска работата. Мюзеф му се озъби.

— Ти казваш аз жълт?

Наблюдателите се разшумяха, тъй като онези, които не говореха английски, бяха накарали другите да им преведат. Трябваше да пояснят на някои, че на английски „жълт“ означава и „страхливец“. И вярвайте ми, така се облещиха, че очите им едва не изскочиха от орбитите си. Почти се чуваше задъханото им дишане.

Мюзеф се престори на много разгневен за това, че Хелър не каза нищо повече. Изплю се.

— Искаш да се бием?

Хелър се огледа. Тургут стискаше до стената желязната палка. Тълпата наистина беше враждебно настроена.

Хелър погледна Мюзеф и каза:

— Никога не се бия…

В стаята избухнаха смехове. Мюзеф моментално грабна чашата и плисна в лицето на Хелър водата и цветята.

— Исках да кажа, че никога не се бия без залагане!

Още смях. Но Мюзеф сметна, че може да изкара малко пари. В крайна сметка, не е възможно Хелър да спечели срещу него, Тургут и желязната му палка.

— Залагания! — провикна се Мюзеф. — Добре. Ние залага! Петстотин лири! Вие — кресна той към тълпата, — погрижете се да бъде платено!

Тълпата се пръскаше от смях.

— Да, да — крещяха на английски и на турски. Това бе идеален повод да пребъркат джобовете на „човека от АБН“, след като загуби. Никой не е по-хитър от един турчин, освен тълпа турци!

Преди някой да се осъзнае какво става, Мюзеф посегна, сграбчи Хелър за яката и го запрати на пода. Това съвсем не бе трудно. На Земя Хелър тежеше само 193 фунта, а Мюзеф тежеше 300!

Но ръцете на Мюзеф някак се бяха плъзнали и изпуснаха Хелър. Двамата стояха по средата на стаята и се гледаха. Тълпата ги бе обградила в кръг и ревеше за кръв.

Мюзеф посегна и с двете ръце. Хелър се дръпна встрани. Знаех какво се опитва да направи Мюзеф. Борбата при турците започва така: противниците посягат да обгърнат с ръце врата на другия. След това започва схватката.