Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 38

— Г-О-Н-С-А-Л-М-О С-И-Л-В-А, с други думи, мъртъв. Виждаш ли, той беше бодигард на дон „Светия Джо“ Корлеоне и доколкото знаем, посегнал е на собствения си шеф, може даже да му е теглил няколко куршума собственоръчно. Фамилията е много ядосана.

— Фамилията ядосана — промърмори Хелър, докато го записваше.

— Така, значи аз предположих, че ти можеш да се намесиш в тукашната бъркотия.

— И на кого да предавам информацията, ако теб те няма?

Качулката си понеса главата с едва забележимо движение. Осветлението бе много лошо.

— Ами, направо на Бейб Корлеоне, бившата жена на „Светия Джо“. Ню Джърси, Бейон, Кристал Паркуей 136, Пентхаус, апартамент П. Телефонът не е регистриран, но номерът е Клондайк, 5–8291.

Хелър записа всичко. Затвори тефтера и понечи да го прибере, заедно с химикала.

— Добре. Много съжалявам, че фамилията е ядосана. Ако го видя, ще му кажа.

Последва мълниеносен ефект!

Бандитът посегна към оръжието си, но се спря.

— Чакай малко — каза той. Дръпна Хелър на светло и го огледа.

На белязаното от шарка лице на Джими „Канавката“ Тавилотврат се изписа абсолютно отвращение.

— Та ти си само едно хлапе! Един от онези смахнати „бибип“ наркоманчета, дето обикалят насам да си търсят безплатна дрога! Най-много да си на шестнайсет, седемнайсет! Я си ходи вкъщи при майка си и не се бъркай в работата на големите!

Качулката блъсна Хелър. Изплю се в краката му. Обърна му гръб и се отдалечи.

Хелър не помръдна.

Самият аз бях изненадан. Значи доктор Кроуб е сбъркал. Каза, че Хелър ще изглежда млад. Каза, че като е на двайсет и шест, на Земя ще прилича на осемнайсет-деветнайсет. Но заради здравата му и хубава кожа изглеждаше още по-малък. Хората ще си мислят, че е просто по-висок за възрастта си, както се случва с някои деца.

Ликувах. Така е още по-добре! Странно е, но на Земя на децата не гледат сериозно. За един мъж е почти престъпление да бъде на седемнайсет!

След малко Хелър продължи. Много жалко, че Спърк не е поставил индикатор на чувствата. Хелър сигурно в момента се чувства висок един инч!

Отсреща имаше бар. В Афийон баровете се броят на пръсти. Всъщност, той не може да се нарече истински град. И баровете са малко. През деня мъжете се мотаят вътре, киснат по масите, пият кафе и четат вестници. Тъпите собственици нямат нищо против.

Хелър влезе вътре. Изведнъж се сетих, че няма пари да си поръча каквото и да било. Надявах се да забрави, че носи само кредити и после да не може да плати. Ако станеше така, щях да го хвана в нарушение на Космическия кодекс, параграф а-36-544 М, точка Б и можех дори да го затворя за това, че се е разкрил като извънземен. Онзи бележник и химикала си бяха чисто нарушение, но в съда нямаше да ги признаят. За разлика от парите.

Собственикът бе мазен, мустакат турчин. Не бързаше. Вътре бе почти празно, тъй като за Афийон това бе твърде късен час, но собственикът нямаше какво друго да прави. Най-накрая отиде до Хелър на бюфета.

Хелър каза на английски:

— Може ли чаша вода?

Турчинът каза „ингилиз“ и поклати глава да покаже, че не разбира езика. Как само разбираше. Половината хора тук говорят английски. Тръгна обратно и аз забелязах как в очите му блесна светлинка, последвана от лукав поглед.