Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 37

Жалко само, че бях изпуснал момента, когато са отказали да закарат Хелър до града. Щеше да ми направи кеф. Заредих няколко ленти и се заклех никога да не изключвам апаратурата. Можех да преглеждам набързо материала, за да не изпусна по-сочните места и да си спестявам много време.

Докато нагласях на запис, едва не изпуснах нещо важно.

В далечината на улицата се виждаше как някой се движи в осветената от една витрина площ. Аха! Някой се крие в тъмното. Дали не причаква Хелър?

Хелър не даваше никакъв признак, че го е забелязал. Продължи да си върви напред. Помислих си, какъв глупак. В Афийон никой не върви право към възможната засада. Не и ако му е мил животът! Хелър беше твърде зелен в това отношение. Няма да издържи дълго. Зелените умират млади, обичаше да казва един от преподавателите ми в училището на Апарата.

Да! Онзи чакаше Хелър. Който и да беше, бе избрал най-тъмното място от улицата.

Хелър все повече се приближаваше. И едва не го подмина.

Непознатият го спря. Беше по-нисък от Хелър. Спрях кадъра на втория екран, за да видя лицето. Приличаше повече на брадва, отколкото на лице. Трудно бе да се каже на тази светлина.

— Ти от АБН ли си? — прошепна непознатият.

— От какво? — на висок глас каза Хелър.

— Ш-ш-шт! От Щатската наркополиция. Наркоагент!

— Ти кой си?

— Аз съм Джими „Канавката“ Тавилотврат. Хайде, винаги сме се разбирали добре с наркоагентите.

Съгласих се с него. Ако не бяха подкупите от мафията, наркоагентите от АБН щяха да са пълни бедняци.

Хелър каза:

— Защо мислиш, че съм от АБН?

— О, мамка му. Нямаше нужда да мисля. Видях те да се мотаеш в маковите полета и те заподозрях. А като те видях да се катериш по онази скала небостъргач, вече бях сигурен. Всеки друг би минал по нормалния път, но ти мина напряко, като си се надявал, че никой няма да те види. А когато с това — и той вдигна една пушка с мерник за нощно виждане, — забелязах, че оглеждаш цялата равнина през някакво стъкло, изчезнаха всякакви съмнения.

— Измервах разстояния — каза Хелър. Бандитът от мафията се изхили.

— Опитваше се предварително да прецениш реколтата, нали? Доста умно. Турците страшно лъжат за морфина.

— Какво искаш от мен? — каза Хелър.

— Добре. Това ми харесва. Право към деловите въпроси. Слушай, от седмици се мотая наоколо и ти си първото ново лице. И така, понеже си от АБН, за теб ще има една хубава банкнота, ако можеш да помогнеш.

— Банкнота? — каза Хелър. — За кредити ли става въпрос?

— Не, не, не. Нали вие не можете да получавате кредити. Само аз мога! Виж, имам договор за Гонсалмо Силва.

Хелър вероятно е направил някакво движение, защото Джони „Канавката“ светкавично пъхна ръка в джоба си и за малко да извади палка. Но Хелър бе посегнал само за бележник и химикал.

— Божичко, приятел — каза Джони „Канавката“, — не ПРАВИ така!

— А сега — каза Хелър с готов химикал, — как каза, че му е името? Буква по буква.