Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 26

След като аз самият го казвам, значи е така: резюмето на положението бе страхотно. Обхванах не само главните неща, но и всичко, което може да бъде от някакво значение. Истински шедьовър!

И така, спуснахме се долу, без да ни засече нечувствителната апаратура на примитивните военни сили на планетата. Разполагат с радари, които ние наричаме „лък и стрела“. Съвсем лесно се неутрализират.

Минахме през електронната илюзия на планинския връх. И трябва да кажа, че пират или не, капитан Стаб добре управляваше кораба. Приземихме се върху голяма подвижна платформа без никакви произшествия, само с доста здраво разтърсване.

Целият кораб вибрираше, докато платформата не ни премести на една равна площадка в планината, за да освободи площадката за кацане.

Потупах капитан Стаб по гърба. Вече бяхме добри приятели.

— Добро приземяване. И аз не бих се справил по-добре.

Той грейна.

— А сега от теб искам — казах аз, — да предупреждаваш съвсем приятелски всеки от Апарата, че птичката, която пренесохме, е агент на Короната и има секретни пълномощия да екзекутира всеки, за когото открие нещо нередно. Само им подшушни, че ако говорят с него, те отговарят за живота си.

О, това се хареса на капитан Стаб. Още щом се отвори въздушния шлюз, всичките му триста фунта се понесоха разтърсващо надолу по стълбата, за да разпространи мълвата. Истинско бижу.

В коридора се отвори врата и Хелър се появи на стълбите.

— Имаш ли нещо против да пообиколя?

— Не, не — весело отвърнах аз. — Може дори да почерпиш малко местен колорит. Ето ти билет, за да ти дадат подходящо облекло в отдел „Боклу“, ей там в дъното на коридора. Можеш да се разходиш и из града. Още е рано. Ето ти пълномощно за някакъв транспорт. Вземи някой камион. В Турция много хора говорят английски, така че няма проблеми. Още нямаш документи, но никой няма да ти ги поиска. Просто казвай, че си нов техник в сателитната станция. Чувствай се свободен, забавлявай се, живей! — добавих аз в рекламен стил и весело се засмях.

Наблюдавах го как спокойно се спуска по стълбата и изчезва в тунела към отдел „Боклу“. В тази игра той беше само едно глупаво бебе, но в крайна сметка, аз имам зад гърба си дълги години професионализъм.

Багажът ми беше готов. Поисках човек от хангара и след няколко минути пристигна мотокар, натовариха го и потеглихме.

Хангарът на Блито-3 има един недостатък. В Турция често има силни земетресения и тази огромна площ, построена в твърда скала, има нужда от страшно много силови подпорни лъчи. При пристигане и излитане на кораби се отварят конусовидните лъчи и после пак се затварят. Не бях идвал тук повече от година и бях забравил за това. Бях точно в обсега на един от лъчите, когато той започна да се затваря и едва не ме събори на земята. Може би това ме направи малко по-строг и ядосан, отколкото щях да бъда, защото наистина бях ужасно радостен, че най-после съм вън от онзи влекач.

Отбих се в Офицерския отдел и си взех дъждобран.