Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 24

— И какво? — попита той.

Исках да го стресна. Той не беше единственият умник във вселената.

— Сателитните инженери, целия персонал на училището, учените от разкопките, всички те са от нашите!

— Ами, сериозно! Наистина ли? Падна ми.

— Турция с такова настървение иска да се модернизира от половин век насам, че голяма част от нашата работа се финансира от държавата, дори от международни институции на Земя!

— Но как се снабдявате с документи? С паспорти и други такива?

— Виж какво, тези хора са много примитивни. Имат проблеми с дишането. Имат болести и умират малки деца. И други такива щуротии. Тъй че за повече от половин век, когато се роди бебе, следим да се регистрира при раждането. Но ако умре, грижим се смъртта да не се регистрира. Властите са корумпирани. Така се снабдяваме с тонове свидетелства за раждане, повече, отколкото някога изобщо ще ни потрябват.

Освен това, страната тъне в бедност и стотици хиляди работници излизат в чужбина, където ги регистрират. Така се снабдяваме дори с чуждестранни паспорти.

От време на време набират войници за армията. Подаваме наше свидетелство за раждане. И така, страж от Апарата отговаря на повикването и служи за известен период в турската армия. Турската армия управлява държавата, тъй че имаме офицери дори в Истанбул. Естествено, подбираме хора, които приличат по външен вид на турците, но в тази страна има десетки националности, така че на никой не му прави впечатление.

— Страхотно — каза Хелър. Наистина беше впечатлен. — Значи ние в известен смисъл притежаваме тази малка част от планетата?

— Съвсем правилно — казах аз.

— Ще ми се да контролирахте част от Кавказ — каза той. — Наистина искам да го поогледам.

Беше безнадежден. Усмихнах се снизходително.

— Тази вечер ще бъдем на земята. Можеш да се поразходиш из Афийон и да поогледаш малката ни империйка.

Исках да проверя подслушвателните устройства, които Прад му бе присадил.

— Добре — каза той. — Благодаря ти за разходката и информацията. Наистина ми хареса.

Разделихме се почти като приятели. Поне той така си мислеше. Бедният наивник. Може би в собствената си област е експерт. Но не и в моята. Успях да го докарам, където исках, на няколко десетки светлинни години от дом и приятели, в местност, която беше под наш контрол. Тук нямаше приятелчета от Флота! А моите приятели с лопата да ги ринеш!

По-добре да свиква със Земя. Никога няма да си тръгне от тук, дори да го оставя жив!

Глава шеста

Тайно се понесохме в тъмнината надолу към нашата база на планетата Земя. Бях подготвил инструкциите си. Имах готовност да ги раздам веднага щом се приземим.

Бях използвал следобеда, за да обмисля още веднъж цялата политика.

Има един здрав принцип при прикритите операции — когато откриеш, че действаш под заповедите на един луд, трябва напълно да уточниш собствената си позиция в бъркотията. Нямаше никакво съмнение, че Ломбар Хист има параноидна шизофрения, съчетана с подчертана мегаломания, към това се прибавяше халюциниране, а отгоре на всичко болестта бе усложнена от евентуално пристрастие към хероин и използване на амфетамини. С други думи, напълно и необратимо луд. Мръднал. Изпълнението на всяка от заповедите му щеше да е опасно.