Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 28

Фахт Бей полетя като куршум към телефона.

Местните хора са много приятелски настроени към нас. Не се впечатляват от нищо. Сътрудничат ни сто процента. Те, даже и командира на местните военни сили, смятат, че в действителност ние сме мафията. Това ни отваря всички врати.

Фахт Бей приключи с разговорите и ме погледна като послушно куче.

— А сега — казах аз, — обади се на двама местни здравеняци, опиши им го и им кажи да го намерят и да го набият.

Фахт Бей се опита да протестира.

— Но от АБН са винаги приятелски настроени към нас! Всичките им агенти в Турция са на заплата при нас! И Султан Бей, не искаме трупове по улиците на Афийон! Полицията може да чуе и ще трябва да се хванат на работа, а на тях това изобщо не им се харесва!

Сега ми стана ясно защо им трябва Главен инспектор Надлорд!

Но Фахт Бей само продължаваше да си трепери.

— Ако искаш да убиеш някой, защо просто не постъпиш по обичайната процедура и да го заведеш при разкопките и…

Трябваше да му кресна.

— Не съм казал да го убиват! Казах само да го набият. Трябва да разбере, че това място не е добро за него.

Това беше друго.

— О, значи той всъщност не е от АБН!

— Не, идиот такъв. Той е агент на Короната! Ако научи нещо, твоята глава ще хвръкне!

Това вече беше съвсем друго! Обади се.

Като свърши, нервно изпи и чая, и кафето, които жена му бе приготвила за мен. Хубаво ми беше да гледам до каква степен мога да го разстроя. Ликувах. Толкова различно бе от Волтар!

— А сега, готов ли е старият ми апартамент? Това още повече го притесни. Най-накрая изплю камъчето.

— Онази танцьорка, която държеше там, започна да не подбира много-много и накрая се „бибипкаше“ с четиримата стражи, после открадна някои от дрехите ти и избяга.

Е, жените никога не са верни. Освен това, в Турция вече не са останали истински танцьорки. Всички са имигрирали и в големите градове са останали само разни повлекани, които не са никакви танцьорки на кючек.

— Свържи се по телефона със свръзката ни в Ширкечи в Истанбул и му кажи да ми изпрати една със сутрешния самолет.

Жената на Фахт Бей донесе още чай и кафе. След като се бях погрижил за важните неща, можех да седна и да изпия малко кафе. Първо, беше гъсто като сироп, освен това с толкова много захар, че тя не можеше да се разтвори.

Командирът на базата приключи с разговора. Попитах го:

— Рат и Търб тук ли са? Той кимна с глава.

— Рат е тук, Търб е в Ню Йорк.

Извадих вече подпечатаните заповеди на Ломбар Хист за Рат.

— Дай ги на Рат. Изпрати го за САЩ със сутрешния самолет. Дай му много пари за харчене, тъй като отива във Вирджиния да подготви нещо.

— Не знам дали ще има места в самолета — каза Фахт Бей. — Турските авиолинии…

— Ще му намериш — казах аз. Кимна с глава. Да, ще му намери.

— А сега — казах аз, — като стана дума за пари, тук има една заповед.

Хвърлих я на бюрото. Изглеждаше съвсем истинска. Сам я бях напечатал на машината във влекача. Ето какво гласеше: