Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 23

— Сигурно щеше да е още по-черна, ако не беше този завод наблизо, който бълва бял дим.

— Това е циментов завод. Афийон е град с около седемдесет хиляди жители.

Отдалечи малко местността, за да увеличи обхвата на изображението. Седеше и се любуваше на гледката. По високите планински върхове край Афийон все още имаше малко сняг. Наоколо бяха разпръснати като кръпки малки села. От такава височина не се усещаха суровите ветрове, които духаха от високото плато. В по-голямата си част Турция е доста неприветлива страна.

— Какво е това жълто-оранжевото?

Гледаше обширната панорама от цветя, които застилаха низините. Преди да го спра, той натисна пулта и пред нас се появиха цветята. Почувствах се ужасно, сякаш съм паднал от петстотин мили. Тези космонавти са наистина луди.

— Цветя? — каза Хелър.

— Жълтите в полята край пътя са слънчогледи. Много са големи. В центъра им растат много семена, които хората обичат да ядат. Това е хранително растение.

— Уау — каза той. — Ама че са много! А какви са онези по-малките в другите полета? Тези с многоцветни цветчета, дето имат тъмен кръг по средата и сиво-зелени листа?

Имаше пред вид Papaver somniferum, макове за опиум — вещество на мъртвешки сън и унес, от което се произвежда хероинът. Тези цветя бяха истинската причина тук да се намира базата на Апарата. И бяха прекалено близо, за да има спокойствие. Афийон е опиумният център на Турция, може би и на света.

— Продават ги по пазарите за цветя — излъгах аз. Той беше като дете в игра, която не познава. — Но аз исках да ти покажа самата база. Разшири обсега, добре. А сега прокарай права от онова езеро там. Разбра ли? През Афийон Карахисар. Така, точно по тази линия има планина. Виждаш ли?

Виждаше. Продължих.

— Върхът на тази планина е електронна симулация. Не съществува. Но вълновите скенери, с които сега си служат на тази планета — а и всички, които могат да разработят — реагират на него съвсем нормално. Приземи се право в него и сме в нашите хангари.

— Много хитро — каза той.

— В действителност, доста е старо. Преди няколко десетилетия тук дойдоха екипи за скална преработка от Волтар и построиха този връх и подземната база. Доста е обширна. Миналата година я разширихме.

Изглеждаше впечатлен, затова казах:

— Да, и аз имах пръст в разширяването. Добавих много гънки, извивки, завои. Доста неочаквано можеш да изникнеш на някои места. Но имах от кой да се уча.

— О, така ли? — каза той.

Осъзнах се. За малко да кажа: „От Бъгз Бъни“. Нямаше да разбере. Побързах да продължа.

— Фокусирай на тази планина и в околностите ѝ ще забележиш сателитна локационна станция. Видя ли? Добре. А сега, накрая на този каньон се вижда една квадратна сграда. Това е Международният център за селскостопанска подготовка на селяни. Добре, а сега виждаш ли прясно копаната земя на север от каньона? Това са археологически разкопки в някаква стара фригийска гробница, а в околните къщи живеят учените.