Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 208

След това пристъпи към следващото препятствие. Униформи. Ето това са — и той посочи с отвращение един куп с дрехи. — Квартирмайсторът настояваше всичко да пасва идеално. Но ще трябва да ги занеса да ми ги стеснят и свият, за да ми паснат наистина. Не мога да позволя да изглеждаш зле! Даже да става въпрос за армията, поносимостта на един пилот от ВМС има граници! Тъй че, мина и през това препятствие.

Следващото не беше толкова лесно. Знаеш ли какво направиха онези „бибипци“? Опитаха се да ми изпишат дефектна пушка М-1! И ти, и аз добре знаем, че един пилот могат да го лишат от заплата за цял месец, ако оръжието му не е в изправност. И да го „бибип“, момче, ударникът беше изкривен! Да! Изкривен! Опитаха се да спорят с мен и аз им го разглобих до последното болтче! Казаха, че на запасните не им било разрешено да ползват ударник. Можело някой да сложи истински патрони и като инспектират оръжието, да гръмне. Оставих ги да живеят. Но истински опасното нещо е да имаш оръжие, което не стреля! Прицелваш се, а не можеш да стреляш! А аз им казах: „Ами ако искате да застреляте някой полковник в гърба? Тогава какво?“ И те млъкнаха. Не можаха да сглобят оръжието, а аз отказах, понеже настоявах да го върнат в оръжейната работилница за поправка и най-накрая един капитан от редовната армия обеща да ти издейства позволение за редовна М-1. Така че ще ти я изпишат по-късно. Нямаш нищо против, нали?

— Съвсем разумно — каза Хелър. — Това е същото като да имаш дефектно химическо оръжие. Армията сигурно е ужасна.

— О, да, ужасна е — каза Бум-бум. — Тъпанари. Така. След това ти стигна до блатата, а нямаше въжета да минеш отгоре, така че трябваше да взема решение вместо теб и се надявам да е било правилно.

Един лейтенант с очила от редовната армия забеляза, че това ти е последната година, освен това забеляза, че при предишното ти военно обучение в „Сейнт Ли“ не си предявил предпочитания към някой вид служба. Аз се опитах да отбия въпроса, но той каза, че от това зависело обучението ти през последната година и трябва да избереш. И така, връчи ми някакъв дълъг списък.

Понеже знам, че не искаш да копаеш окопи, пехотата отпадаше. И понеже не ми се щеше някое армейско лекенце да пъха снаряди, когато главата ти е под цевта, артилерията също отпадна. В наше време се палят много танкове, така че и това не ставаше. Знам, че и ти като мен мразиш военната полиция, така че и това не. И като прочетох списъка, остана само едно. Надявам се да ти хареса. Г-2.

— Какво е това?

— Разузнаване. Шпиони! Някак си се връзваше със задачата ми в момента — пилот, инфилтриран в армията. Знаех си, че и ти ще се почувстваш добре.

Но аз не се почувствах добре. Умрях от яд!

Бум-бум се зае да изрови книгите и брошурите от планината вещи. На всички пишеше „поверително“, „ограничен достъп“ или „секретно“.