Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 206

Хелър свърши с тригонометрията и ѝ каза:

— Защо ти трябва да вървиш по толкова заобиколен път?

Но я отбеляза в тетрадката си като взета. Бум-бум се върна и пусна на земята раницата, с която тичаше напред-назад.

— Е, прасето влиза в кочината. Сега ти поемаш наблюдението.

Очевидно Хелър се бе уморил да учи, защото прибра книгите. Часовникът му намигна с волтариански цифри, че е след два. Разгърна един от вестниците, които беше купил.

Прегледа го. Не намери и следа от това, което търсеше. Постоянно си повтаряше тихичко: „Графърти, Графърти?“.

Отвори втория вестник. Откри това, което търсеше чак накрая в рубриката „Снимки“. Надписът гласеше:

„Полицейски инспектор Графърти снощи спаси Джийн Лологигида от пожар в италиански ресторант.“

Хелър каза на вестника:

— Сега, като журналист, мога истински да си дам сметка каква огромна отговорност е да информираш обществеността.

Като чух това, ми стана забавно. Прекрасен пример за това колко повърхностен беше Хелър. Нищо не бе разбрал за целта на журналистиката! А тази цел, разбира се, е да държиш обществеността НЕинформирана! Само по този начин правителствата и хората, които ги притежават и контролират, могат успешно да объркват и лъжат народа! В училището на Апарата много добре ни научиха на тези принципи.

И после забавлението ми отстъпи място на тревога и раздразнителност. Цялата тази информация, която той получаваше, правилна или не, можеше да бъде опасна за мен. Може случайно да го накара да се замисли.

Имаше един предмет, с който не трябваше да се занимава. И това беше шпионаж. Не вярвам да го преподават в американските държавни училища, макар че знаех със сигурност, че в руските детски градини това е задължителен предмет, за да могат децата да шпионират родителите си. Знам, че в Америка често копират това, което правят руснаците. Кръстосах пръсти. Надявах се това да не е един от задължителните му предмети. Опитах се да прочета някои от заглавията на разхвърляните наоколо книги.

Хелър пак се зае с учене. В 2.45 прибра всичко, нарами двата сака и тръгна. Спря на един хълм, загледан в някаква врата.

Аха, сега ще разбера какво правиха цял преди обед!

От стаята се изсипаха студенти. Професорът бързо излезе и тръгна по коридора.

Хелър влезе в празната стая. Запъти се право към лекторската платформа. Посегна към кошчето.

Измъкна едно касетофонче!

Спря го.

Прибра го в раницата.

Хелър извади малък фотоапарат за моментални снимки и снима диаграмите на дъската.

Прибра апарата.

Излезе от стаята.

Втурна се към друга сграда.

Влезе в празната зала. Отиде до платформата, извади от раницата нов касетофон, увери се, че е зареден със сто и двайсет минутна касета, натисна копчето за запис, остави го на дъното на кошчето и го покри с хартии. Излезе от стаята точно когато двама студенти влизаха.

Излезе от сградата и се облегна на стената. Извади първия касетофон, провери дали е станал записът и извади касетата. Отбеляза отгоре датата и предмета и с помощта на ластиче за коса прикрепи снимката към касетата. В този си вид я прибра в специално отделение на сака, надписано „Химия за напреднали“. Провери батериите, зареди нова сто и двайсет минутна касета и прибра касетофона в сака.