Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 209

— Погледни това — каза Бум-бум. — „Кодове, шифри и криптография“. „Как да говорим тайно“. Погледни тези неща. „Как да обучаваме шпиони“. „Как да изпратиш тайно човек зад вражеската линия, за да отрови водата“. „Как да прелъстим съпругата на противниковия генерал, за да ни предаде плановете на утрешната битка“. Хубави, стабилни неща! И виж колко много наръчници. Десетки! „Как да проследим руски агент“. „Как да изберем добра мишена, за да унищожим индустриалния потенциал на врага“. Виждаш ли какви неща, малкия!

Я да видим тези тук — и той избра произволно една книжка за взривяване на влакове. И после друга за изкуството да се инфилтрират агенти. Хелър започна да се смее.

— Доволен ли си, малкия?

— Фантастично — каза Хелър.

— О, радвам се, че си доволен. Мислех си, че действам малко егоистично. Разбираш ли, така се чувствам по-малко деградирал.

Бум-бум си взе шапката с надпис АВМС и си я сложи. След това извади същата шапка, само че армейска и я наложи отгоре.

После Бум-бум застана на четири крака и запълзя към обратната страна на дървото. Надникна оттам с престорена предпазливост. Правеше се на клоун!

— Шпиони! — каза Бум-бум. — Пилот шпионира армията! Схващаш ли, момче?

Хелър се смееше. Много силно. Но аз знаех, че се смее не на Бум-бум, а на нещо друго.

Изведнъж осъзнах как се е чувствал Изи Ъпщайн, когато е настъпила катастрофата, от която се е боял до смърт. Технологиите за шпионаж на Земя вероятно бяха доста не усъвършенствани. Но все пак това беше шпионаж. Задачата ми ставаше далеч по-трудна!

Бързо написах ново съобщение до Нюйоркския офис. Повторих предишната си заповед да намерят Рат и Търб и този път обещах мъчения преди смъртта, ако не я изпълнят! Хелър трябваше да бъде спрян!

Глава трета

В петък единствената разлика бе в това, че бяха избрали различен команден пункт и си бяха донесли студени газирани напитки в една кофа.

Какъв начин да ходиш в колеж! Лежиш си на тревата и гледаш как минават момичета. Вярно, в това отношение повече се проявяваше Бум-бум. Хелър наваксваше с основното училище, гимназията и колежа. Но Бум-бум гледаше и за двамата. И все пак, каква идилия. Пасторална сцена! Отвратително!

В събота, обаче, не беше така. Бум-бум бе изчезнал някъде, говореха за някакви упражнения. А Хелър се яви в зала за „изпити“, за да определят по резултатите от тестовете по кои предмети ще има индивидуални занимания.

Бях се успал и като върнах записа, не обърнах внимание на бързото движение на химикала, докато правеше тестовете. Той винаги се фука. Направо превъртях записа до интервюто, което имаше с някакъв заместник-декан.

— Агнес — викна заместник-деканът през рамо. — Сигурна ли си, че машината за оценки е на поправка?

Отговори му глас:

— Да, господин Бош. Цяла сутрин не работи добре.

Господин Бош, млад мъж с подвижни очи, прокара ръка през купчината тестове, след това погледна Хелър.

— Тук трябва да има някаква грешка. В дипломата ти пише, че имаш успех среден три, а тук на изпитите изкара шестици.