Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 202

— Няма проблеми — каза Хелър.

Сложиха Джони там, където Хелър бе стоял пред Лологигида и го нагласиха в същата поза. Светкавиците просветнаха.

Хелър се върна на масата. Ресторантът продължаваше да се залива от смях. Някой късно сетил се започна да ръкопляска и Хелър леко се поклони, но посочи с ръка Джони Матине. Това се стори на хората още по-смешно.

Бум-бум седеше на масата и се превиваше от смях.

— О, sangue di Cristo! Този Графърти дълго няма да смее да припари до някой ресторант на Корлеоне! А ти направи на кръчмата реклама за милиони!

Хелър каза със сериозен вид:

— И Графърти няма да свърже бутилката с историята с онзи склад.

Бум-бум погледна Хелър, който седна и се облегна.

— Я, изобщо не се сетих за това!

Черубино се приближи до масата. Носеше още една безалкохолна бира. Сложи я на масата и се ухили:

— Добро момче си изнамерил, Бум-бум. Радвам се, че е от нашата фамилия, а не от някоя друга мафия! Може би не си толкова глупав, колкото те мислех. — И се отдалечи.

Бум-бум не помръдваше, вторачил поглед в Хелър.

— Знаеш ли какво, ще взема да ти приема предложението. Даже ще преглътна скрупулите си към армията заради теб.

Помисли малко и пак каза:

— Не защото това ще ме спаси от затвора. Просто е весело човек да е край теб.

Но аз не бях толкова впечатлен, като всички останали. Трикът с покривката сме го правили хиляди пъти в Академията, за да се майтапим с новаците. И всеки космонавт има достатъчно богат опит с такива ресторантски закачки. Хелър просто се бе възползвал от това, че Волтар има много по-развити технологии от Земя. Но въпреки това беше много подмолен и хитър. И напредваше прекалено бързо!

Къде по дяволите пропадна връзката с Рат и Търб? Не можех да понасям мисълта да виждам как Хелър мами всичките тези хора, че представлява нещо. И тези „бибип“ аплодисменти!

Част деветнадесета

Глава първа

Бодри и подранили, Хелър и Бум-бум слязоха от метрото на Емпайър. Тази сутрин Хелър бе облечен в шит сив спортен панталон и сива риза, а върху нея широк бял тенис пуловер с яка по врата. И разбира се, беше с неизменната червена бейзболна шапка и шпайковете. Носеше два тежки сака, очевидно натъпкани с разни неща, без да имам представа какви.

Бум-бум беше друго нещо. Беше облечен в дънки и дънкова риза. Но на главата си имаше маслинено синя шапка, на която беше изписано с черни букви АВМС.

Тръгнаха по „Колидж Уолк“ сред множество студенти на път за часовете си, натоварени с книга.

Но за моя изненада Хелър и Бум-бум изглежда нямаха намерение да влизат в час. Хелър крачеше бодро, а Бум-бум подтичваше, за да го догонва. Свиха на север край централната библиотека и като заобиколиха най-различни сгради, стигнаха почти до 120-та Улица. Там имаше поляна и дърво. Хелър се запъти към дървото.

— Добре. Това е командният пост. Свери си часовника.

— Да — каза Бум-бум.

— Ето и графика, който направихме снощи в апартамента.

— Да.

— Трябва да имаш предвид, че става въпрос за бомби с часовников механизъм.

— Да!

Какво по дяволите бяха намислили? Да не би Хелър да възнамеряваше да взриви университета, за да се измъкне от обещанието към Бейб?