Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 187

Две момичета и един младеж се завъртяха около него.

— Ооо! Да не си от бейзболния отбор? — каза едното.

— Не знаех, че още играят — каза момчето. — Ха, та за какво са ти шпайкове?

Хелър погледна едно от момичетата:

— Без шпайкове не можеш да стигнеш до първа база.

Всички избухнаха в луд смях. Мъчих се и се мъчих да разбера какво толкова им беше смешно. Както и да е, „бибип“ Хелър. Винаги толкова неясен. Пък и нямаше право да търси популярност. Беше извънземен! Освен това момичетата бяха хубавички.

— Казвам се Мъгинс — каза момчето. — Това са Кристин и Коръл, от колежа Барнярд. Той е към „Емпайър“, но са само жени, леле майко!

— Казвам се Джет — каза Хелър.

— Ела ни на гости някой път — каза Кристин.

Пак се засмяха вкупом, махнаха и тръгнаха да слизат по широките стълби.

А ето го и Ъпщайн!

Влачеше някаква грамадна ролка хартия, около два фута в диаметър и със сигурност дълга поне дванайсет фута. Мина край фонтана, после край статуята. Спря две стъпала под Хелър. Носеше износен сив костюм и изтъркана сива шапка и освен ролката, мъкнеше претъпкано евтино дипломатическо куфарче. Свлече се на стълбите, задъхан.

— Как е господин Ъпщайн? — Весело каза Хелър.

— О, не ми викай така — каза Ъпщайн. — Чувствам се неудобно. Казвай ми Изи. Така ми викат всички.

— Добре. А ти ще ми викаш Джет.

— Не. Ти си по-висшестоящ, защото капиталът е твой. Трябва да те наричам господин Уистър.

— Забравяш, че сега ти си отговорен за мен. В това влиза и възпитанието — каза Хелър. — Казвай ми Джет.

Изи Ъпщайн доби нещастен вид. След малко каза:

— Добре, господин Джет.

Хелър сигурно се отказа.

— Виждам, че си намерил някакви дрехи. Притеснявах се, че всичко е било унищожено.

— А, да. Изкъпах се в гимнастическия салон и взех два костюма, шапката и този куфар от Армията на спасението. За пред теб не стават, естествено, но ако се облека прекалено добре, ще привлека внимание и ще почукам на вратата на лошия късмет. Никога не трябва да имаш вид, че всичко ти върви добре — светкавицата ще те настигне.

Този Изи Ъпщайн ми бъркаше в здравето. Беше съвсем очевидно, че страда от депресивна невроза с комплекси за преследване и има религиомания, прозираща в пристрастието му към съдбата. Страхотна бъркотия ще забърка на Хелър. Невротиците са много компетентни. Но от друга страна, за мен бе истински късмет, че Хелър попадна на него. Този тип не можеше да оправи собствените си дела, камо ли на Хелър.

— Е, все пак изглеждаш по-добре — каза Хелър.

— О, много съм изтощен! Работил съм без прекъсване цяла нощ, за да приготвя предложението за теб. Единствената отворена сграда, която открих, беше колежът по изкуствата, така че се наложи да използвам техни материали.