Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 117

Каква мизерия! Двойно легло на отсрещната стена. Едно кресло. Един обикновен стол. До креслото маса, баня от 1890 година и телевизор.

Хелър остави багажа на леглото и отиде до двойния прозорец. Отсреща на улицата имаше сграда с абсолютно същите размери. Покривът бе равен и имаше парапет — идеален за снайперистка позиция.

Но Хелър не обърна никакво внимание. Опита се да включи телевизора. Имаше звук и картина, но беше черно-бял.

Хелър го почука отстрани. После започна да човърка настройващите копчета и картината съвсем се влоши. След това отвори капака, откри още копчета и ги завъртя с инструмент от собствения си комплект.

Не можех да разбера какво бе намислил. Да постави бомба? Или нещо също толкова смислено?

Но изведнъж се сетих — звукът не бе стерео, картината не бе цветна. Глупакът си е помислил, че телевизорът е счупен!

Най-после нагласи вътрешните бутони, после и външните и върна предишните картина и звук.

Завъртя леко телевизора и премести пред него креслото. Гърбът на стола бе право пред прозореца! Боже мой, не разбираше ли, че оттам ще дойде изстрелът?

И след това този кръгъл глупак седна и изгледа от край до край вечерните новини с всичките кървави подробности.

После намери на един канал някакъв филм и през цялото време се прозяваше, докато мафията спечели на американците Втората световна война в Италия.

Не изчаках да видя края. Грабнах хартиената снимка и хукнах по тунела към офиса на Фахт.

Тикнах снимката под носа му.

— Кой е този? — попитах аз.

Той повдигна рамене и посочи чекмеджетата, на които бе написано: „Досиета на студенти“. Сред всичко останало в тях имаше и списъци с клиенти-мошеници, на които не бе разумно да продаваме.

Половин час се рових — как жадувах за свястна компютърна система, макар че бе незаконно да се инсталира такава на друга планета.

Открих го!

Няма грешка!

Идвал е два пъти в Турция да провери как работят купувачите за мафията.

Казваше се Раза Лузеини. Работеше за мафията на Фаустино „Примката“ Наркотичи в Ню Йорк, а тя е свързана с фармацевтична компания „И. Г. Барбен“.

Важни хора.

Чрез тях Роксентър осъществяваше контрола си над наркоиндустрията!

И този Раза Лузеини, съветник и административен глава на най-могъщата мафиотска банда в Ню Йорк, бе пристигнал лично, за да убие собственоръчно Хелър.

На един от най-добрите ни клиенти е отредена задачата да пречука Хелър!

Беше справедливо, естествено, но никой от тези хора нямаше как да знае за връзката на Хелър с всичко това. Но Ломбар е знаел. Той отлично е разбирал какъв гняв ще предизвика в лагера на Роксентър фактът, че се появява самозванец. Името Роксентър е свято!

Изпитах страхопочитание към Ломбар. Беше натикал Хелър право в устата на лъва. За момент, когато Хелър беше във Вашингтон при ФБР, помислих, че Ломбар е сбъркал. Но не! Властта и силата на Апарата достигаше абсолютно навсякъде, прокарвана от безмозъчни кукли на конци.

И само след миг страхопочитанието ми премина в гадене. Хелър имаше връзка с Великия съвет, за която Ломбар не е знаел. А аз нямах кодовата хартия!