Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 115

Рон Лафайет Хаббард

Видях на екрана висок сивокос мъж да се приближава до сицилианеца. Сицилианецът показа на сивокосия нещо, което стискаше в ръката си. Снимка? И после почти незабелязано кимна към Хелър.

Сицилианецът беше само изпълнител.

Сивокосият се оттегли и небрежно се облегна на стената. Носеше бомбе. Беше безупречно облечен, костюм от три части със сива жилетка. Имаше пенсне, прикрепено към черна верижка. Носеше и чадър.

Хелър си поръча сандвич и го изяде със „Севън-ъп“. Тъкмо му донесоха сметката и сивокосият се приближи към него.

Докосна с пръст бомбето си и каза:

— Аз съм Батълсби, млади господарю. Господин Бери искаше да бъде сигурен, че сте пристигнал жив и здрав. Аз ще ви покажа къде да идете. Ако сте готов, имате ли нещо против да тръгваме?

Съвършен английски акцент, перфектна имитация на стария семеен слуга.

Хелър просто стана, плати сметката и последва Батълсби навън.

Сицилианецът ги задмина и като стигнаха паркинга, се качи в една кола.

Батълсби отвори на Хелър вратата на кадилака и му помогна да седне пред кормилото. После заобиколи и се качи на предната седалка. — Ако обичате, продължавайте да карате по граничната магистрала. Аз ще ви покажа къде да отбиете.

Хелър видя, че отзад ги следваше колата на сицилианеца, но повече не ѝ обърна внимание.

— Ще оставим тази кола в гараж в Уихокън — каза Батълсби.

— Защо? — попита Хелър.

— О, драги — каза Батълсби. — Никой не ходи до Ню Йорк по този път през реката! Опазил ни бог! Движението в Манхатън е гробница за коли — стават катастрофи, сблъсъци. Всеки разумен човек оставя колата си на брега откъм Ню Джърси и взема такси до Ню Йорк. А в Ню Йорк човек се придвижва само с такси. — Изведнъж леко се засмя. — Нека такситата да се трошат. Колата ви ще е на съвсем сигурно място в гаража в Ню Джърси.

Хелър продължи да кара, без да каже нищо.

Батълсби пак подхвана:

— Господин Бери ужасно съжалява, но има работа в града. Уредил е младият джентълмен да отседне в хотел Брюстър на 22-ра улица. Ето картата за хотела.

И я пъхна във външния горен джоб на сакото на Хелър.

— Господин Бери уточни всички подробности. Младият джентълмен е очакван. Не трябва да се регистрира с истинското си име, а инкогнито, като всички млади джентълмени. Така правят младите господа, когато отиват в града да се поразвлекат.

Господин Бери лично ще ви посети в хотела утре сутринта точно в осем. Помоли ме да ви уверя, че сте в пълна безопасност, че никой не ви е ядосан и всички ви мислят само доброто. И така, ще го чакате ли в хотела?

— Защо не — каза Хелър.

Идиот! Това ще е мястото на удара! Или нещо ще стане още преди това?

Батълсби му показа къде да слезе от магистралата и тръгнаха по път, който, според указателните знаци, водеше към тунел „Линкълн“. Отбиха след един знак „Булевард Дж. Ф. Кенеди“ и скоро се озоваха в квартал Уихокън в Ню Джърси, който не изглеждаше нищо особено.

Завиха по 34-та Улица, лъжливият семеен слуга даде още упътвания и не след дълго стигнаха пред една голяма, но стара сграда — гаража.

Придружителят излезе, почука на вратата три пъти, след това още два пъти с дръжката на чадъра и след миг грамадната механична врата се отвори. Откри се голямо тъмно пространство.