Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 114

Най-сетне Хелър си погледна часовника. Божичко, носеше боен инженерен часовник! И се виждаше съвсем ясно. Естествено, отбелязах го като стопроцентово нарушение на кодекса. Но се спрях — представляваше плосък кръг с малка дупка в средата. Земните могат да го объркат с гривна или нещо такова.

Той завъртя китката си, обръщайки часовника надолу и го докосна. И преди бях забелязвал, че това му е нещо като нервен тик. Но за първи път му обръщах повече внимание. Това показваше, че той все пак има някакви нерви.

Прозя се — още един симптом за нервно напрежение. Погледна към изхода от магистралата. През цялото време, откак седеше тук, нито една кола не бе минала през него.

— Значи — каза той, — няма никакви „Слинкъртън“.

Чак сега ми светна какво е възнамерявал да направи. Във Флота сигурно си имаха бойни тактики и той упражняваше една от тях. Беше устроил засада на преследвачите. Но понеже нямаше оръжие, явно го е направил автоматично, вследствие на натрупващото се нервно напрежение.

Трябва да е било това, защото Хелър запали кадилака, без съмнение разочарован, че клопката му не е успяла, премина през сложната система от изходи и входове, извеждащи на граничната магистрала, дадоха му още един билет и пак потегли на североизток.

Движението бе доста натоварено и като се прибавят всички тези камиони, които лъкатушеха през цялото време, опитвайки да се изпреварват, всеки нормален шофьор би бил съсредоточен само в карането. Но Хелър от време на време намираше време да прочете някоя статия от рода на „Икономическият хаос дебне според финансовите експерти от компания «Мерил Бул»“.

Експертът, който следеше Хелър знаеше, че хаосът, който дебне него, не е само икономически. Агнето, тръгнало на заколение, според мен имаше по-големи шансове от този идиот!

Глава осма

Хелър пристигна на мястото на срещата в 4.30 следобед. Беше карал бавно и често бе спирал по пътя, но пак подрани с десет минути.

Небрежно паркира кадилака и си проправи път през лудницата от уморени деца и лоши родители, които обикновено задръстват подобни места за почивка по магистралите.

Хелър стигна до ресторанта и веднага седна на една маса.

Замръзнах! Точно в отсрещния край на ресторанта забелязах лице, което ми бе смътно познато. Хелър не го забеляза, но аз — да. Събрах кураж и като използвах втория екран, върнах записа назад и го спрях на кадъра с лицето.

Формата бе определено сицилианска. Лицето беше набраздено от белези. Голям белег от нож минаваше от ъгълчето на устата долу до лявото ухо. Очите напомняха влечуго. Но не можах да го позная.

Бързо свалих от полицата фотоапарат и го снимах отблизо, без да изключвам екрана. Веднага извадих готовата снимка и я снех върху земна хартия.