Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 111

Влезе в Делъуеър, наслаждавайки се на всичко, включително и на оборите. Не зная защо така се вглеждаше във всичките тези птицеферми с големи табели. Там не биха се скрили снайперисти. Изведнъж един камион с ярък надпис Компания за пилета „Делъуеър“ го заобиколи да го задмине (той се влачеше) и Хелър се приближи толкова близо зад него, че едва не опря в каросерията му. Продължи да кара, залепен за камиона. Беше пълен с живи пилета и Хелър любопитно ги оглеждаше.

— Аха — промърмори той, — значи такива са пилетата!

Безнадежден! Абсолютно безнадежден!

След като подмина летище „Грейт Уилмингтън“, Хелър сви вдясно по огромния мост над река Делъуеър. Но дали мислеше за задачата си? Не!

Спря колата! Натисна спирачки точно по средата на моста, без да обръща внимание на тежкия трафик, на клаксоните и свистенето на спирачките!

При отчаяния опит да спре един голям камион поднесе и се обърна перпендикулярно на пътя, като блокира всички платна!

Хелър излезе. Остави колата в дясното платно, където бе спрял със запален мотор и излезе! Само бегло погледна бъркотията, която бе причините внезапното си спиране.

Отиде до парапета на моста и погледна долу река Делъуеър.

— Свети тракащи оръдия! — възкликна той на волтариански. Без да му прави никакво впечатление!

И какво гледаше? Гледаше надолу към мътната течаща вода. И какво толкова имаше да се види? Нищо, само мазни петна, стари автомобилни гуми и умрели котки. Е, трябва да призная, че река Делъуеър е голяма, особено в тази точка, защото преминава в залива Делъуеър и оттам се влива в Атлантическия океан.

Шофьорът на големия камион, който едва не се блъсна в кадилака, не можеше да излезе заради задръстеното движение. Ревеше нещо по посока на Хелър и размахваше юмруци. Виждах го само с периферното зрение на Хелър. Той не гледаше към него. Гледаше на североизток нагоре по реката. Шумът бе оглушителен. Клаксони, беснеещи шофьори и този от камиона. Наложи се да намаля звука.

Хелър не обръщаше внимание на вдигнатите юмруци и виковете по негов адрес. Точно по средата на една гневна тирада от рода на „ти, «бибип» хлапе“ и т.н., Хелър каза:

— Натам има ли град?

— Господи! — избухна шофьорът на камиона. — Откъде си, по дяволите?

Хелър толкова съсредоточено си мислеше за своите работи, че каза:

— От Манко.

После, отново прекъсвайки нещо от рода на: „Не ме е грижа, ако ще да си от ада“, Хелър каза:

— Попитах ви, има ли нагоре по реката град? Олеле! Това беше режещият му висок флотски глас! Бързо намалих още малко звука.

Шофьорът каза:

— Филаделфия, тъп и невеж „бибип“…

Хелър пак го прекъсна:

— Това да не би да им е отходният канал?

— Естествено, че това им е „бибип“ отходният канал! — изкрещя разяреният шофьор на камиона.

— Боже господи! — каза Хелър на английски.

И без да обръща никакво внимание на мъжа, на тълпата и на размаханите юмруци, Хелър се качи в колата и потегли.

Клатеше глава:

— В този град трябва да има поне сто милиона хора и нямат пречиствателна система. МРЪ-Ъ-СО-ТИЯ! Боже! Както казах, изобщо не си гледаше работата. Всеки снайперист можеше да го задмине и да го застреля.