Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 110

Посочи една снимка.

— Вафлите? — каза момичето. — Ами вафли, какво да са.

— Донесете ми пет — каза Хелър. — И три чаши главо… кафе.

Бързо си отбелязах. За мен беше ясно, че той просто имитира акцентите на хората, с които разговаря, но едва не направи нарушение на кодекса. Като се сдобия с кодовата хартия, всичко това ще го окачи на въжето.

Момичето му донесе голямо парче шоколадова торта и той за нула време я унищожи. После му донесе пет отделни чинии с вафли и той унищожи и тях. След това три чаши кафе. Той ги напълни със захар на бучки и бързо ги изгълта.

Момичето се въртеше наоколо, без да му носи сметката.

— Готин си — каза тя. — Скоро започва учебната година. В някой тукашен колеж ли ще се запишеш?

— Само минавам — каза Хелър.

— „Бибип“ — каза момичето и изчезна.

Върна се със сметката. Беше вписала всичко. Държеше се студено и враждебно. Дори бакшиша от един долар изглежда нямаше значение. Вече иззад гърба му се чу гласът ѝ:

— Все не ми върви.

Хелър се обърна към касиерката:

— Разбрах, че снощи ви гръмна лампата.

— Коя?

— Тази — каза Хелър и я потупа.

Касиерката попита управителя кой е пипал витринката с цигарите. Той отвърна:

— А, да. Някакъв външен бушон. Ама не изгоря. Бушонът по някакъв начин е бил изваден.

Хелър купи цял куп вестници и се върна в стаята си. Изведнъж разбрах, че е била изпусната златна възможност. Проклех Рат и Търб. Явно бяха в обсег от двеста мили от него, защото иначе нямаше да имам картина. Разчитаха на подслушвателните устройства, които бяха поставили в дрехите му, за да могат да го следят. Можех да ги изритам за това, че не са настоявали да получат приемник с печатащо устройство. Да, знаех, че е незаконно да носят в багажа си нещо по-голямо от малък предавател, който приличаше на будилник. Но те трябваше да си кажат: „Да ги «бибип» разпоредбите, трябва да помагаме на Грис!“ А не бяха. „Бибипци“, и двамата. Изпуснаха златна възможност да претършуват багажа му. А ако имах кодовата хартия, можех да си спестя всичко това.

Хелър извади автоматична четка, напълни я с течна паста и си изми зъбите, а аз толкова се вкиснах за куфарите, че за малко да пропусна едно истинско нарушение на кодекса. Тази автоматична четка може би имаше и етикет, че е произведена на Волтар. Не че някой на тази планета можеше да го разчете, но все пак това си беше чисто нарушение. Манията му за чистота щеше да го унищожи. Аз даже нямах автоматична четка — струват три кредита.

Хванал в двете ръце по един куфар и стиснал под едната мишница сака, а под другата — вестниците, Хелър слезе и отиде до колата.

И дали я огледа внимателно да види не е ли поставена бомба? Не! Само хвърли багажа отзад, остави вестниците на предната седалка, запали и потегли. Бях намалил звука, в случай че последва експлозия:

Качи се на магистрала 495, удобно седнал зад кормилото, после се прехвърли на 95 и спокойно, с петдесет и пет, се понесе сред красивата зеленина на Мериленд, без нито веднъж да погледне в огледалото да види не го ли следят. Знаех, че тази красота, която толкова го впечатли, е измамна. Някъде по пътя дебнеше смърт!