Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 109

Изобщо не се спомена за инцидента в Потомак Парк. Нямаше и дума за Мери Шмек — наркоманка, умряла по пътя за болницата. Такива подробности са прекалено често срещани, за да привлекат внимание.

Хелър въздъхна и изключи телевизора.

Легна си.

В Турция бе едва шест сутринта и аз също си легнах. Но не можах да заспя. Хелър нито бе заключил стаята си, нито си бе дал труда да затвори вратата към балкона. Даже не си бе скрил оръжие под възглавницата!

Щяха да го нападнат. Това бе сигурно. Някъде по пътя Бери бе уредил всичко. Нямаше ДАЛИ. Имаше само КОГА.

Един идиот ме беше вързал с каишка и ме водеше право към гибелта! Може би щях да си умра така анонимно и незабелязано като Мери Шмек. Мисълта ме натъжи.

Глава седма

На следващата сутрин Хелър изглеждаше много спокоен за човек, когото със сигурност щяха да нападнат.

На екрана ми имаше монтирано устройство, което издаваше звук при увеличаване на приемания сигнал, ако си се сетил да го включиш, а аз естествено не забравях такива неща. В два следобед турско време скочих от леглото, защото сигналът се включи. В Мериленд беше седем сутринта, Хелър бе станал и вземаше душ. Поне все още бе жив, макар че не бях сигурен, че ще е задълго.

Обилно се поливаше с вода под душа. Флотската му страст към чистотата ми играеше по нервите. Бях сигурен, че около Вашингтон не е по-горещо, отколкото в Турция. Аз нямах климатична инсталация и при всички положения бях по-потен и мръсен от него, но все пак не ми трябваше никакъв душ. Онзи беше направо откачен.

Излязох, хванах за ухото едно малко момче и го запратих към кухнята, след което веднага се върнах пред екрана и лакомо започнах да поглъщам каун, което ще рече пъпеш и кайве, турското име за кафе, което напомняше на главотръс. Поглъщах го шаде и забравях да пийвам минерална вода между глътките, както се предполагаше. Обърнах внимание на този факт едва когато и без това обтегнатите ми нерви започнаха да играят по особен начин. Изсипах вътре захарта и бързо изпих чаша вода. Но нервите ми продължаваха да играят.

Действаше ми абсолютно ужасяващо да гледам какво прави Хелър — или по-скоро, какво не прави.

Не си провери багажа — просто изкара от сака чисто бельо и чорапи и ги облече, като ме лиши от възможността да проверя куфарите му.

Като се облече, не се огледа — наляво и надясно, преди да излезе в коридора. Не си направи и най-малкия труд да погледне зад ъглите, преди да завие. Не огледа паркинга дали не са се появили нови, по-особени коли. И дори не хвърли поглед на ресторанта, като влезе, а с неприлична безгрижност тръгна право към едно сепаре и седна.

Дойде да му сервира младо момиче с конска опашка. Той каза:

— Къде е възрастната жена, която беше тук снощи?

Очевидно тъпият идиот нещо се бе привързал — без съмнение Едипов комплекс.

Тъпото момиче ходеше за всичко да пита управителя. Върна се.

— Била е само временно на работа. Не можеш да си представиш как се сменя персонала в тези вериги от мотели. Какво ще си поръчаш?

— Шоколадова торта — каза Хелър. — Това е за начало. После… какво е това?