Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 106

Парите нямаше да им свършат, имаха достатъчно — с лопата да ги ринеш. Само три неща знаех със сигурност. Първо, Бери ще изпрати да убият Хелър, независимо какво цели. Второ, ако екзекутират Хелър, ще екзекутират и Солтан Грис. Трето, населението на Земята ще бъде избито, ако прекъснат комуникационната линия на Хелър, а аз в момента бях част от това население!

Разпитах Фахт дали в Афийон има добро погребално бюро. Поне да имам прилично погребение. Но това не смеех да го кажа.

Тръгнах през страшно дългия тунел към моята стая. Бъдещето ми изглеждаше дори по-тъмно от тунела и в края му нямаше стая — само надгробен камък с надпис „Неизвестен гроб“.

Глава шеста

Без капка надежда гледах в екрана как Хелър влиза в мотел „Хауърд Джонсън“, Силвър Спринг, Мериленд. Би трябвало това да ми донесе облекчение, понеже означаваше, че с малко повече късмет, за няколко часа можех да прекъсна безсънното бдение, на което той ме бе подложил.

Хелър не се оглеждаше зад себе си, а би трябвало. Нито се огледа в чакалнята за подозрителни лица. Не взе никакви предпазни мерки, както един нормален агент би направил.

Просто отиде до рецепцията с потропващите си обувки и каза, че иска стая за една нощ. Остави трийсет долара и вписа новия номер на колата във формуляра, ясно и четливо. Не го фалшифицира, дори не се постара да го напише нечетливо.

Със замах се подписа като „ДЖОН ДИЛИНДЖЪР!“. Даже с удивителен знак. Доста беше понаучил във ФБР, няма що — Джон Дилинджър беше един от най-известните гангстери през трийсетте. Чисто светотатство!

Хвърли небрежно чантите си в стаята, сякаш нищичко не го безпокоеше на този свят. Изми се и след малко затрака навън. Дори не обръщаше внимание на многобройните сенки. Обиколи сградата и влезе в ресторанта.

Седна. Веднага дойде една застаряваща сервитьорка и му каза, че не е седнал където трябва. Накара го да се премести на една маса в ъгъла, зад която имаше само гладка бяла стена. Тя запали лампите и Хелър се обля в светлина. И дори не забеляза, че тя го посочи с пръст. Беше се заел да разглежда менюто. А какво толкова има да разглеждаш едно меню в „Хауърд Джоунс“? Всички менюта по продължение на целия бряг си приличат — само цифри и картинки.

Възрастната сервитьорка бе изчезнала за малко, но сега се върна. Тя свали от главата му бейзболната шапка и я остави на съседния стол, като каза:

— Младите господа си свалят шапките, като ядат.

— Ще си поръчам шоколадова торта — каза Хелър.

Тя не помръдна. Каза:

— Ще поръчаш меню 3. Това е зелена салата, пържено пиле, сладки картофи и бисквити. И ако изядеш всичко, тогава може да обсъдим въпроса за шоколадова торта.

Тя очакваше Хелър да протестира, затова продължи:

— И аз имам синове. Всички сте едни и същи. Не разбирате, че за да пораснете, трябва добре да се храните.

Не се бях излъгал. Със сигурност го бе посочила на някого. Аз безпомощно си блъсках главата дали ще бъде куршум, нож или арсеник в пилето. А може би, помислих си със слаба надежда, го е посочила просто така. Но със сигурност го бе направила майсторски. Можеше да служи за идеално прикритие. С времето човек се учи да различава истинските агенти.