Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 105

Хелър кимна.

— Така. Господин Бери каза да ти предам, че нищо не те застрашава, така че не прави глупости. Всъщност, той каза да предам, че „Слинкъртън“ ще те следва през целия път. Да не се страхуваш.

— „Слинкъртън“? — каза Хелър.

— Става въпрос за детективско бюро „Слинкъртън“, това, което баща ти използва. То е най-голямото в страната — каза Молин. — Няма да ги забелязваш, но те постоянно ще са след теб.

Той изведнъж се засмя.

— Май иска да е сигурен, че няма да избягаш пак, независимо колко проститутки срещнеш.

Стюпуиц каза:

— Ще слезем ли сега до колата?

Отидоха долу до гаража на ФБР, където беше колата. Хелър провери в купето: багажът беше непокътнат. Хвърли поглед на новите регистрационни номера — предния и задния. Качи се.

Стюпуиц каза:

— Значи, довиждане, Младши.

— Благодаря ви — каза Хелър (нима гласът му трепна от вълнение?), — затова че ми помогнахте да продължа.

Молин се засмя:

— Спести си благодарностите, докато не се добереш до парите на стария, Младши.

И двамата агенти се засмяха и после, както често правят американците — говорят пред децата така, сякаш ги няма — Стюпуиц каза на Молин:

— Той е добро момче, Молин, малко е див, но е окей.

— Аха — каза Молин, — личи си от какво семейство е. Но ние бяхме по-луди.

И двамата се ухилиха и махнаха на Хелър, който подкара колата.

Не останах да видя как Хелър ще се пребори с вечерния пиков час във Вашингтон. Влязох в страничния тунел, който водеше до офиса на Фахт. Пътят беше доста дълъг и бях останал съвсем без дъх, когато нахлух през тайната странична врата.

— Трябва да се свържа с Търб! — извиках аз. Фахт отвори едно чекмедже и ми подаде някакъв доклад. Това бе радиосвръзката за деня. Използваха хипервълна с капацитет 5000 думи в секунда. Както и да е, в доклада нямаше толкова, беше много сбит. Хелър, получил свидетелството си за раждане, пребил две ченгета, Търб го открил отново в Линчбърг с помощта на подслушвателните устройства, после заминал за Вашингтон, бил арестуван от ФБР и сега бил при тях в безопасност, вероятно щял да влезе в затвор, както се предвиждаше.

Ами, ще влезе! Знаех много повече от Търб и Рат.

— Трябва да се свържа с нашите хора — креснах на Фахт.

Ще убият Хелър! Ако не утре, то вдругиден. А аз нямах кодовата хартия! Трябваше да пратя вест на Търб бързо да се промъкне в стаята му в мотела и да му претършува багажа.

Фахт повдигна рамене.

— Те нямат печатащ приемник. Много е обемен и ти не им заповяда да го вземат със себе си.

О, богове! Отпуснах се тежко в един стол. Най-лошото беше, че дори не можех да поговоря с Фахт или с някой друг. Не трябваше да знаят какво знам аз, в противен случай можеха да се свържат с някои и да направят някаква глупост.

— Мога да им оставя съобщение в Ню Йорк — услужливо каза Фахт. — Вероятно ще се обадят там в края на седмицата, ако са им свършили парите.