Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 104

На Хелър му беше ясно.

— А това — каза Стюпуиц, — ти е шофьорската книжка.

Хелър я взе и видя, че на нея също бе залепена бележка:

„До всички полицаи. В случай на нужда,

свържете се единствено с агент Стюпуиц

или Молин, ФБР, Вашингтон.“

Изведнъж разбрах какво са направили — бяха сложили „опашка“ на кадилака. Ако се направи проверка на колата, всеки полицейски компютър ще има тази информация. Табелката всъщност означаваше: „Тази кола е под наблюдение на ФБР. Ако я забележите, докладвайте на агент Стюпуиц или Молин, ФБР, Вашингтон.“ Тоест, все едно че ФБР постоянно го следи!

— А ето ти и всички документи.

И той му даде свидетелството за раждане, дипломата и оценките. Хелър ги прибра в джоба си.

Молин стана и извади от чекмеджето на едно клатещо се бюро стара и измачкана пътна карта на компанията „Октъпъс Ойл“. Пак седна на стола.

— Добре — каза Молин, отвори картата и отбеляза на нея бележките от телефонния разговор. — Господин Бери искаше да бъде сигурен, че имаш пари и аз го уверих, че е така. Господин Бери предположи, че ще бъдеш уморен. Доста е загрижен за добруването ти. Така че трябва да идеш в мотел „Хауърд Джонсън“ в Силвър Спринг, Мериленд. Тръгваш от тук по Шестнадесето Авеню, прекосяваш границата на щата и се озоваваш пред мотела. Ето, виждаш ли го?

Хелър разгледа картата и аз изведнъж осъзнах защо го бавеха. Не беше заради ФБР, а заради господин Бери. Някъде по този път той му бе устроил засада! Опитах се отчаяно да си представя как ще го нападне.

Сега Хелър ще си го получи. В действителност Бери навярно вече наблюдава всички пътища и пътчета по източния бряг.

— Добре — каза Молин. — Така, той каза, че някои репортери са подразбрали, че отказваш да се върнеш у дома това лято. Някаква луда история, че искаш да живееш свой собствен живот. Примерно да влезеш в някой бейзболен отбор. Или нещо такова. Така че, той каза, че при никакви обстоятелства не трябва да се регистрираш в хотели или мотели с истинското си име, понеже не иска да се появява нищо в пресата, докато не се сдобриш със семейството ти и докато не говориш с баща ти, който в момента е извън страната. Ясно ли е?

— Да не използвам името си — каза Хелър. — Ясно. Ох, този Бери, знаеше „бибип“ добре, че няма никакъв Дълбърт Джон Роксентър Младши! Искаше да избегне всякакви смахнати истории във вестниците, просто като убие самозванеца. Роксентър при всички положения разполагаше с тази възможност и нямаше да се поколебае да я използва. Но как? И къде?

— Добре — каза Молин. — Значи, утре сутринта тръгваш по магистрала 475, кръговия път около област Колумбия, и свиваш наляво по магистрала 95. Продължаваш право през Мериленд, пресичаш Делъуеър и стигаш до пресичането с магистрала 275. Завиваш надясно, прекосяваш река Делъуеър и се озоваваш на границата с Ню Джърси. Продължаваш направо — всъщност няма как да слезеш от магистралата. А сега, погледни тук, точно на север от Ню Арк пътят се разделя. Тук е мотел „Хауърд Джонсън“ — и той го отбеляза на картата с кръстче. — Трябва да стигнеш там към четири и половина следобед. Пътуването е не повече от четири часа. Никакви високи скорости! Не се регистрирай. Просто влез в столовата, седни и си вземи нещо за ядене. Там ще те чака стар прислужник на семейството, който ще те заведе у дома.