Читать «Войната на близнаците» онлайн - страница 251

— Дори не можеш да си представиш мрачните престъпления, които тегнат над душата ми. Ако само знаеше, щеше да се отвърнеш от мен погнусено и ужасено. — Въздъхна и потръпна леко. — Да, прав си. Понякога нощем дори аз не мога да се понасям.

Той най-сетне отвори очи и се втренчи в брат си.

— Но трябва да знаеш, братко, че извърших тези престъпления с пълно съзнание. Трябва да знаеш също, че по пътя, който съм поел, ме очакват още по-мрачни и жестоки постъпки, но това също няма да ме спре…

Погледна Кризания. Младата жена се възправяше невиждащо в Портала, изгубена в молитвите си, искряща от красота и могъщество.

Карамон също се загледа мрачно към нея.

Рейстлин се усмихна унесено:

— Да, братко. Тя ще влезе в Бездната заедно с мен. Ще върви пред мен и ще води моите битки. Ще се опълчи срещу мрачни свещенослужители, мрачни магьосници и срещу духовете на мъртъвци, обречени да бродят вечно из прокълнати земи. Мога да прибавя към това и невероятните мъчения, които й е подготвила Царицата. Всички тези неща ще я връхлетят, ще погълнат съзнанието й и ще разкъсат душата й. Накрая, когато няма да може да понесе и грам страдание повече, ще се свлече в краката ми… окървавена, окаяна и на прага на смъртта… Ръката й ще се вдигне към мен с последни сили в търсене на утеха. Няма да поиска от мен да я спася. Твърде силна е, за да го направи. Вместо това ще жертва живота си заради мен и ще го стори с радост. Всичко, което ще поиска, е да остана до нея докато умира.

Рейстлин си пое дълбоко дъх и потрепери.

— Но аз ще я отмина, Карамон. Ще я прекрача, без да я погледна и без да кажа и дума. Защо? Защото повече няма да се нуждая от помощта й. Ще продължа напред в преследване на целта, а силата ми ще нараства с всяка процедила се от разкъсаното й сърце капка кръв.

Той отново се обърна към Портала и вдигна лявата си ръка с дланта нагоре. Загледан към драконовата глава точно над прохода, зашепна втория напев:

— Бял дракон. От този свят до следващия/ Гласът ми крещи за живот.

Карамон не можеше да откъсне очи от Портала и Кризания. Съзнанието му се сгърчи от ужас и отвращение. Не пускаше брат си. Искаше да направи един последен опит. Изведнъж усети, че слабата ръка между пръстите му помръдва остро и се извива. Нещо проблесна светкавично и студеното острие на сребърната кама се озова опряно в гърлото му, точно там, където пулсираше артерията.

— Пусни ме, братко — произнесе тихо Рейстлин.

И макар камата да не го прониза, все едно, че вече го бе сторила. Защото сега кървеше не плътта, а душата му. Тя бе прерязала и последната духовна връзка, която свързваше двамата близнаци — бързо и чисто. Карамон затвори очи, за да преодолее внезапната болка в сърцето си.

Болката отшумяваше бързо. Връзката бе прекъсната. Най-сетне свободен, войнът пусна ръката на брат си, без да каже дума.

После се обърна и тръгна с накуцване обратно към мястото, където го чакаше скритият зад колоната Тас.

— Един последен съвет, братко — обади се равнодушно Рейстлин, като прибираше камата в ръкава си.