Читать «Войната на близнаците» онлайн - страница 234

Когато се озова близо до тях, двете джуджета стреснато се втренчиха в него.

— Здравейте — рече бодро той. — Казвам се Тасълхоф Кракундел. — Протегна ръка. — А вие сте? Разбира се, не възнамерявате да ми кажете. Ами добре, всичко е наред. Така или иначе, едва ли мога да ви произнеса имената. Виждате ли, аз съм затворник и търся човека, който ме държеше заключен ей там долу. Няма начин да не го знаете — облечен в черно магьосник. Тъкмо ме разпитваше, когато наистина го изненадах и едва не припадна, а после избяга през вратата. Забрави да я заключи обаче. Дали някой от вас случайно не е видял накъде е тръг… Хм! — Тас мигна. — Колко невъзпитано от ваша страна.

Последното бе в отговор на реакцията на двамата дюлъри, които след първия пристъп на уплаха, последвана от внимателно преценяване на ситуацията, изкрещяха една-единствена дума и търтиха да бягат.

— Антаракс — повтори кендерът, загледан объркано подире им. — Да видим. Звучи ми като джуджешката дума за… за… О, ама разбира се! Изгаряща смърт. Аха, значи мислят, че все още съм болен от чума! Мхмм… доста удобно. Или пък не?

Тас откри, че крачи по още един коридор, който бе не по-малко безрадостен и мрачен от предишния.

— Все още не мога да разбера къде съм, а и явно никой не възнамерява да ми каже. Единственият път за навън явно е онова стълбище хей там в дъното. И понеже джуджетата избягаха по него, значи просто трябва да ги последвам. Карамон все ще е някъде наблизо.

Краката му обаче, след като отдавна вече бяха отправили протестна нота на притежателя си, го информираха, че тичането е напълно невъзможно. Когато с мъчително накуцване успя да стигне едва до средата на коридора, джуджетата бяха изчезнали от погледа му. Като пъхтеше от усилие, но твърдо решен да не се поддава на виенето на свят, Тасълхоф изкачи стълбите след тях. Трябваше да открие Карамон. Веднага щом заобиколи зад следващия ъгъл, отново му се наложи да спре.

— Опа — каза и забързано се прикри в сенките. Сложи ръка на устата си и мълчаливо се укори за невъздържаното възклицание. — Млъквай, Кракундел! Или искаш да те погне цялата дюлърска армия!

Последното беше доста близо до истината. Двете джуджета очевидно се бяха срещнали с поне двайсетина от своите. Приклекнал в сенките, Тас се заслуша в развълнуваното им джавкане. Очакваше всеки момент да се втурнат в неговата посока… Но нищо подобно не се случи.

Почака още малко и рискува едно свръхвнимателно надникване иззад ъгъла, за да открие, че някои от джуджетата не приличаха на дюлъри. Бяха чисти, брадите им бяха сресани и носеха блестящи ризници. И никак не изглеждаха доволни. Гледаха мрачно към един от дюлърите, сякаш се канеха да го одерат жив.