Читать «Войната на близнаците» онлайн - страница 229

Кризания го наблюдаваше вцепенено и усещаше как в очите й започват да напират сълзи. Рейстлин не я виждаше. В съзнанието си той се намираше сред вонящите бордеи из покрайнините на града. Мизерните домове на прокудените от славата и богатството. Виждаше себе си, облечен в червената роба, изгубен между страдащите, даваше им лекарства, държеше ръцете на умиращите, беше с тях в последните мигове от живота им. Работеше сред болните, без да очаква благодарност, без да я търси. Лицето му — последното човешко лице, което мнозина щяха да видят през живота си — не изразяваше нищо. Нито състрадание, нито загриженост. И все пак умиращите намираха утеха. До тях имаше някой, който разбираше, който всекидневно живееше с болката, който гледаше смъртта право в очите, без да изпитва страх…

Рейстлин се бе грижил за жертвите на чумата. Правеше необходимото според собствените си чувства, но защо? Все още не знаеше причината. А може би я бе забравил…

— При всички случаи — върна се към настоящето той, — открих, че светлината наранява очите им. Онези, които успяваха да се възстановят, най-често губеха зрението си от…

Ужасеният писък на кендера го прекъсна. Тасълхоф се взираше подивяло в него:

— Моля те, Рейстлин! Опитвам се да си спомня! Нали няма да ме върнеш обратно при Царицата…

— Тихо, Тас. — Кризания го улови, за да му попречи буквално да се изкатери по стената зад себе си. — Успокой се, Тас. Аз съм лейди Кризания. Позна ли ме? Тук съм, за да ти помогна.

Кендерът обърна разширените си очи към нея. Погледът му остана празен. Сетне той изплака и се притисна в свещенослужителката.

— Не му позволявай да ме върне обратно в Бездната, Кризания! Не му позволявай да ме изпрати там! Там е ужасно, ужасно! Всички ще умрем като клетия Гнимш. Мрачната Царица ми каза!

— Бълнува — измърмори младата жена и внимателно се освободи от него. Помогна му да се отпусне обратно в завивките. — Много странно. Така ли е при всички болни от чума?

— Да — отвърна Рейстлин. Магьосникът се втренчи в Тас и коленичи до леглото. — Понякога дори е по-добре да влезеш в тона им. Успокоява ги. Тасълхоф…

Рейстлин положи ръка върху гърдите на кендера. Тас се сви ужасено и отново се загърчи, сякаш искаше да избяга.

— Ще бъда добър, Рейстлин — изплака той. — Не ме наранявай като клетия Гнимш. Светкавици, мълнии!

— Слушай ме внимателно — започна магьосникът с намек за гняв и раздразнение в гласа си, които накараха Кризания отново да му хвърли неодобрителен поглед.

Ала върху лицето на Рейстлин бе изписана единствено хладнокръвна загриженост. Помисли си, че вероятно е станала грешка, че магьосникът просто е объркал тона. Тя затвори очи, докосна медальона на Паладин около шията си и започна да изрича молитва за изцеление.

— Няма да те нараня, Тас. Шшшт, лежи спокойно — продължи Рейстлин. Сетне, забелязал, че Кризания е погълната от общуването си с нейния бог, той внезапно изсъска: — Какво, Тас? Какво ти каза Мрачната Царица?