Читать «Войната на близнаците» онлайн - страница 208

— Да, милорд — кимна сериозно високото джудже. — Ще се съглася. Ако се окаже така, ще се съглася.

Дънкан кимна рязко и извика на стражите, след което се изправи и съпроводи Карас до входната врата.

Някъде дълбоко под тях, на другия край на огромното кралство, през извиващи се улици, през подземното море Уркан, се простираха първите нива на занданите. Тук държаха затворниците, извършили по-маловажни престъпления или нарушения на разпоредбите — длъжници, млади джуджета, говорили неуважително на по-възрастни от тях, бракониери, както и неколцина пияници, които си доспиваха след поредния гуляй. Тук държаха и кендера и гнома.

Или поне до предната вечер.

— Всичко е заради това — заяви Тасълхоф Кракундел, когато пазачът го бодна, за да го принуди да върви, — че нямаме карта.

— Чух те да твърдиш, че си бил тук и преди — подхвърли раздразнено Гнимш.

— Не преди — поправи го Тас. — След. Или може би по-късно е по-правилният израз. Поне сто години след това сега, доколкото се справям с пресмятането. Историята си я бива. Дойдох тук с едни приятели. Да видим… Беше точно след като Златна Луна и Речен Вятър се ожениха и преди да отидем в Тарсис. Или беше след като отидохме в Тарсис? — Тас се почеса. — Не, не може да е било така, понеже Тарсис беше, когато онази сграда се сгромоляса върху мен и…

— Вечесъмгочувал! — отсече Гнимш.

— Какво? — премигна Тас.

— Вече… съм… го… чувал! — кресна гномът.

Тънкото му гласче отекна рикоширащо в подземната камера и накара неколцина минувачи да се втренчат раздразнено в него. Стражите с мрачни лица побързаха да подбутнат напред заловените си след опит за бягство пленници.

— О — каза оклюмало кендерът. Той отново се оживи. — Но кралят още не е, а точно при него ни водят, нали? Със сигурност ще прояви интерес…

— Каза, че не бива да споменаваме нищо за бъдещето — прошепна гръмовно Гнимш. Кожената престилка пошляпваше около глезените му, докато тичаше след Тас. — Предполага се, че трябва да се държим така, сякаш сме местни, спомняш ли си?

— Понеже мислех, че всичко ще бъде наред — възрази с въздишка кендерът. — И наистина беше. Устройството проработи. Избягахме от Бездната…

— Позволиха ни да избягаме… — изтъкна гномът.

— Както и да е — съгласи се раздразнено Тас. — Така или иначе, се измъкнахме. Това се брои. А магическото устройство проработи, точно както каза ти — Гнимш се усмихна щастливо и кимна — и открихме Карамон. Думите ти се оказаха верни и устройството си беше напълно ка-кали… както там му казваше, и ни изпрати право при него…

— Калибрирано — прекъсна го гномът.

— … и тогава… — Тас нервно прехапа устни, — по някакъв начин всичко се обърка. Промушиха Рейстлин. Сигурно вече е мъртъв. А джуджетата ни повлякоха със себе си, без дори да ми дадат шанс да им обясня каква сериозна грешка допускат.

Кендерът крачеше дълбоко замислен. Най-сетне изглежда стигна до някакво заключение, защото поклати глава:

— Това е, Гнимш. Знам, че е прекалено отчаяно и при нормални обстоятелства не бих разчитал много на него, но вече едва ли имаме друга възможност. Ситуацията излезе извън контрол. — Той въздъхна тежко. — Мисля, че трябва да кажем истината.