Читать «Войната на близнаците» онлайн - страница 209

Гномчето толкова се стресна от последното му изявление, че дори се препъна в собствената си престилка и се прекатури на земята. Стражите, които не говореха Общия език, просто го сграбчиха и го повлякоха през останалата част от пътя, додето най-сетне не се озоваха пред огромна дървена врата. Тук им хвърлиха по един последен предупредителен поглед и бутнаха тежките крила, които започнаха да се отварят съвсем бавно.

— О, вече съм бил тук! — заяви изведнъж Тас. — Вече знам къде сме.

— Голяма помощ, не ще и дума — измърмори Гнимш.

— Залата за аудиенции — продължи кендерът. — Последният път, когато идвахме, Танис се разболя. Той е елф, нали разбираш. Добре де, наполовина елф. Затова не може да живее под земята. — Той отново въздъхна. — Иска ми се Танис да беше тук. Той поне щеше да знае какво да правим. Иска ми се някой наистина мъдър да беше тук.

Пазачите ги избутаха вътре.

— Поне — подхвърли Тас към гномчето — не сме сами, нали така? Аз и ти. Двамата заедно.

— Тасълхоф Кракундел — представи се кендерът и се поклони ниско пред краля на джуджетата. После се поклони последователно на всеки един от тановете, насядали в каменните кресла, разположени зад и малко по-ниско от трона на Дънкан. — А това е…

Гномът подхвана бодро:

— Гнимшмари…

— Гнимш! — произнесе високо Тас, като стъпи върху крака на гномчето, когато то спря, за да си поеме дъх. — Би ли оставил говоренето на мен?! — смъмри го шепнешком, така че всички чуха.

Спътникът му се намръщи и замълча сърдито. Кендерът отново огледа обаятелно присъстващите. Очите му зашариха из залата.

— Леле, май наистина не сме много по нововъведенията, а? Искам да кажа, поне през следващите двеста години. Мястото и тогава изглеждаше по същия начин. С изключение на ей оная пукнатина там… не, ей онази там… Да, тъкмо тя. В бъдещето е станала малко по-големичка. Сигурно ще ви се стори уместно да…

— Откъде идваш, кендере? — изръмжа Дънкан.

— От Утеха — отвърна Тас, припомняйки си, че трябва да говори истината. — Не се притеснявайте, ако дори не сте го чували. Все още не съществува. В Истар също не го бяха чували, но и без друго нямаше значение, понеже там не ги интересува нищо, освен онова, което е под носа им. В Истар, де. Утеха е на север от Хейвън, който също все още го няма, но ще се появи по-рано от Утеха, ако ме разбирате правилно.

Дънкан се наведе напред и се втренчи унищожително в кендера изпод гъстите си вежди:

— Лъжеш!

— Не, не! — запротестира Тас. — Виждате ли, дойдохме тук с помощта на магическо устройство, което заех — в известен смисъл — от един приятел. Работеше си съвсем добре, когато го взех, но после без да искам го счупих. Е, не беше съвсем по моя вина. Но това е друга история. Във всеки случай, преживях Катастрофата и се оказах в Бездната. Ако трябва да бъдем честни, не особено приятно място. Така де, после в Бездната срещнах Гнимш и той го поправи. Устройството. Страшен приятел — продължи бодро и потупа спътника си по рамото. — Нищо, че е гномче, изобретенията му винаги работят.