Читать «Войната на близнаците» онлайн - страница 205

— Трябва да излекуваш и себе си — каза той, докато я извеждаше от палатката, обвил силната си ръка около нея, за да я задържи да не падне.

Лицето й, макар и отслабнало от безмерна умора, изглеждаше красиво и озарено от хладен триумф.

— Може би утре — отвърна младата жена. — Тази нощ постигнах далеч по-важна победа. Не виждаш ли? Това беше отговорът, който очаквах.

Загледан в нейната умиротворена, ведра красота, Карамон почувства, че очите му се замъгляват от напиращите сълзи.

— Значи това е твоят отговор? — попита рязко и извърна поглед към лагера.

Огньовете отдавна бяха оставени да изтлеят. Забеляза, че някой тича натам и бе сигурен, че новината вече се разпространяваше. По някакъв начин вещицата бе успяла да възкреси магьосника, да го върне от света на мъртвите.

Усети как озлоблението се надига в него. Можеше да си представи разговорите, вълнението, въпросите и умуването, мрачните погледи, поклащането на глави.

Душата му не можеше да понесе всичко това и сякаш се свиваше от отвращение. Сега единственото, което искаше, бе да заспи, за да забрави всичко и всички.

Ала Кризания говореше трескаво:

— Това е и твоят отговор, Карамон. Това е знакът от боговете, който и двамата очаквахме. — Тя спря, вдигна очи и го погледна. — Нима не виждаш? Нима още не си повярвал? Оставихме нещата в ръцете на Паладин и богът ни проговори. Рейстлин трябваше да остане жив. Трябва да живее, за да извърши своето велико дело. Заедно — аз, той и ти, ако пожелаеш да се присъединиш към нас, ще се изправим срещу злото и ще го надвием така, както тази нощ победихме смъртта!

Карамон се втренчи продължително в нея. Сетне сведе глава и раменете му се отпуснаха. „Не искам да се боря срещу злото — помисли си изморено. — Просто искам да си отида у дома. Твърде много ли е това?“

Той притисна ръка към слепоочието си. Внезапно осъзна, че в сумрачния светлик на настъпващото утро върху кожата му са се отбелязали кървавите пръсти на Рейстлин.

— Ще назнача стража в палатката ти — заяви дрезгаво. — Опитай се да поспиш…

Той й обърна гръб.

— Карамон — повика го Кризания.

— Какво? — едрият войн въздъхна.

— Утре ще се почувстваш по-добре. Ще се моля за теб. Лека нощ, приятелю. Не забравяй да благодариш на Паладин задето пощади живота на брат ти.

— Да, разбира се — измърмори той.

Главоболието му се усилваше, а заедно с него и неудобството, което изпитваше. Знаеше, че съвсем скоро нещата ще се влошат, така че побърза да остави Кризания и се добра със залитане до палатката си.

Когато остана сам в тъмнината, той се преви на две и повръща, додето в стомаха му не остана почти нищо. Сетне се хвърли в леглото и опита да се противопостави на болката и изтощението.

Докато мракът милостиво го обгръщаше, в съзнанието му още веднъж отекнаха думите на Кризания: „Не забравяй да благодариш на Паладин задето пощади живота на брат ти“.

Споменът за ужасяващото лице на Рейстлин заплува пред очите му и молитвата му остана неизречена.