Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 29

Братът на кралицата, сър Гуейн Хайтауър, вице командир на златните плащове се втурнал към конюшните с намерението да вдигне тревога. Там бил заловен, обезоръжен, и завлечен пред командир Лутор Ларджънт. Когато Хайтауър го обявил за обърни-плащ, сър Лутор се изсмял:

— Демън ни даде тези плащове, — рекъл. — Както и да ги обърнеш, остават все златни.

Тогава пронизал сър Гуейн в корема и заповядал да отворят градските порти пред мъжете, които прииждали от корабите на Морския змей.

Въпреки, че градските стени се славели с мощта си, Кралски чертог паднал в същия ден. Кратка и кървава схватка започнала при Речните порти, където тринадесет рицари на Хайтауър и стотина въоръжени мъже отблъснали златните плащове и бранили портата почти осем часа срещу атаки от двете страни, ала геройството им било напразно. Войниците на Ренира преминали през останалите шест порти, без да им бъде оказана съпротива.

Появата на драконите високо в небето накарала защитниците да изгубят кураж и останалите верни на крал Егон се изпокрили, побягнали, или подвили коляно.

Един след друг, драконите се приземили. Овцекрад кацнал на върха на Хълма на Висения, а Среброкрила и Вермитор на Хълма на Ренис пред Драконова яма. Принц Демън направил кръг над кулите на Червената цитадела, преди да приземи Караксес във външния двор. Когато бил напълно сигурен, че защитниците няма да го нападнат, дал сигнал на своята съпруга и кралица, да се снижи със Сиракс. Адам Веларион останал високо, кръжейки над градските стени на гърба на Морски дим, а биенето на кожени криле във въздуха служело като предупреждение за тези под него, че на всяко неподчинение ще бъде отвърнато с огън.

След като проумяла, че всякаква съпротива е вече безнадеждна, овдовялата кралица Алисънт излязла от Стегата на Мегор заедно с баща си сър Ото Хайтауър, сър Тиланд Ланистър и лорд Джаспър Уайлд, Железния прът. (Лорд Ларис Стронг не бил с тях. Началникът на слухарите някак успял да изчезне). Кралица Алисънт се опитала да преговаря със заварената си дъщеря.

— Нека свикаме голям съвет, както Старият крал някога — казала овдовялата кралица, — и да поставим въпросът с наследяването пред лордовете в кралството.

Но кралица Ренира с презрение отхвърлила предложението й.

— И двете знаем какво ще реши съвета.

И накарала мащехата си да избира: да се предаде, или да изгори.

Победена, кралица Алисънт преклонила глава, предала ключовете от замъка и наредила на своите рицари и стражи да предадат оръжията си.

— Градът е твой, принцесо — твърдят, че казала. — Но няма да е твой за дълго. Когато котката я няма, мишките танцуват, но синът ми Емонд ще се върне с огън и кръв.

* * *

Триумфът на Ренира далеч не бил пълен. Нейните хора намерили съпругата на съперника й, полудялата кралица Хелена заключена в покоите си… но когато разбили вратите на кралските апартаменти, намерили единствено „празно легло и пълно гърне“. Крал Егон II бил избягал. Децата му също избягали — шестгодишната принцеса Джеера и двегодишният принц Мелор, заедно с рицарите Уилис Фел и Рикард Торн от Кралската гвардия. Изглеждало, че дори овдовялата кралица не знаела къде са отишли, а Лутор Ларджънт се заклел, че никой не е преминавал през градските порти.