Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 27

Ала отлагането не било по вкуса на Емонд. Рекъл им, че няма нужда нито от братята си, нито от драконите им. Егон бил тежко ранен, а Дерон твърде млад. Да, Караксес бил ужасен звяр — див, лукав, изпитан в битка… обаче Вхагар била по-стара, още по-свирепа и два пъти по-голяма.

Септон Юстас пише, че Родоубиецът бил решен победата да бъде изцяло негова. Нямал намерение да дели слава нито с братята си, нито с когото и да било.

Никой не могъл да отмени решението му. Докато Егон II не се възстановял и не хванел отново меч, регентството и властта били в ръцете на Емонд. Верен на решението си, две седмици по-късно принцът преминал през Портата на Боговете начело на четири хилядна конница.

* * *

Демън Таргариен бил стар и достатъчно опитен боец, за да бездейства между четири стени, дори да били масивни като стените на Харънхъл. Принцът все още имал приятели в Кралски чертог и узнал плановете на племенника си, още преди Емонд да тръгне към него. Когато му казали, че Емонд и сър Кристън Коул напуснали Кралски чертог, казват, че Демън се засмял и възкликнал: „Най-сетне!“, защото дълго чакал този момент да настъпи. Ято гарвани хвръкнало над изкривените кули на Харънхъл.

На друго място в кралството, лорд Уолис Мутън извел сто конни рицари от Девиче езеро, за да се присъедини към полудивите Краб и Брун от нос Краклоу и Селтигар от остров Нокът. Препускали към Гарванов покой през борови гори и хълмове обгърнати в мъгла, а внезапната им поява изненадала гарнизона. След като превзели замъка, лорд Мутън повел най-храбрите мъже към полето от пепел на запад от замъка, за да довършат дракона Слънчев огън.

Самозваните драконоубийци лесно отблъснали кордона от стражи, на които било поверено да хранят, пазят и охраняват дракона, но Слънчев огън се оказал много по-ужасяващ, отколкото очаквали. Драконите са тромави създания на суша, а разкъсаното му крило не позволило на огромния златен звяр да излети. Мъжете очаквали да го намерят полумъртъв. Вместо това го намерили спящ, но звънът от мечове и доспехи и тропотът на конски копита го разсънил. Първото копие, което го проболо го изпълнило с ярост.

Хлъзгав от калта, Слънчев огън се плъзнал между костите на безброй овце, започнал да се извива и намотава като змия, пляскал с опашка и бълвал кълба златен огън към врага, в опитите си да полети. Три пъти се вдигнал и три пъти паднал на земята. Хората на Мутън го обкръжили с мечове, копия и брадви, нанасяйки му тежки рани… но с всяка рана драконът побеснявал още повече. Оцелелите побягнали преди жертвите да станат шестдесет.

Между загиналите бил Уолис Мутън, лорд на Девиче езеро. Когато брат му Манфрид намерил тялото му две седмици по-късно, от него била останало само овъглена плът в разтопена броня пълна с червеи. Но в изпепеленото поле осеяно с телата на храбри мъже и стотина подути конски трупа, лорд Манфрид не намерил дракона на крал Егон. Слънчев огън бил изчезнал. Нямало дори следи, които би трябвало да останат, ако драконът се е завлякъл някъде недалеч. Изглеждало, че Слънчев огън, Златният дракон е отлетял отново. Накъде обаче, никой не знаел.