Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 15

Принц Лусерис си припомнил обещанието, което дал на майка си.

— Няма да се бия с теб. Дойдох тук като пратеник, не като рицар.

— Дойде тук като страхливец и предател — отговорил принц Емонд. — Ще взема главата ти, Стронг.

При тези думи лорд Борос се размърдал неспокойно.

— Не тук — промърморил той. — Той дойде като пратеник. Не желая да се пролива кръв под моя покрив.

Стражите му застанали между принцовете и съпроводили Лусерис Веларион от Кръглата зала до двора на замъка, където неговият дракон Аракс, свит под дъжда, очаквал завръщането му.

Устата на Емонд Таргариен се свила от ярост и той се обърнал още веднъж към лорд Борос, молейки за неговото разрешение. Лордът на Бурен край само свил рамене и отговорил:

— Аз ли трябва да ви казвам какво да правите, когато не сте под моя покрив?

И рицарите му се отдръпнали встрани, когато принц Емонд се втурнал през портите.

Навън бурята бушувала. Замъкът ехтял от гръмотевиците, дъждът падал като непрогледна пелена, а от време на време ярки синьо-бели светкавици проблясвали, осветявайки наоколо като ден. Било лошо време за летене, дори за дракон и Аракс се борел да се задържи във въздуха, когато принц Емонд се метнал на гърба на Вхагар и се спуснал след него. При спокойно небе принц Лусерис може би щял да бъде в състояние да се измъкне от преследвача си, защото Аракс бил по-млад и по-бърз… но денят бил мрачен и станало така, че драконите се сблъскали над залива Коработрошача. Зрителите по стените на замъка видели далечни взривове от пламъци и чули писъци, заглушаващи гръмотевиците. После зверовете се вкопчили един в друг, а около тях святкало и трещяло. Вхагар била пет пъти по-голяма от своя враг и закалена в стотици боеве. Битката не можела да продължи дълго.

Аракс паднал прекършен и бил погълнат от бурните разпенени води на залива. Главата и вратът му били изхвърлени при скалите в подножието на Бурен край три дни по-късно, за да станат угощение за раци и чайки. Същото се случило и с трупа на принц Лусерис.

И с неговата смърт дошъл краят на войната, водена с гарвани, пратеници и уредени бракове, а войната на огън и кръв избухнала с пълна сила.

В Драконов камък кралица Ренира рухнала, когато научила за смъртта на Люк. Неговият по-млад брат Джофри (Джек все още бил далеч, зает със своята мисия на север) произнесъл ужасяваща клетва за отмъщение към принц Емонд и лорд Борос. Само намесата на Морския змей и принцеса Ренис възпрели момчето да се метне на гърба на дракона си още в същия миг. Докато в черния съвет се обсъждало как да отвърнат на удара, пристигнал гарван от Харънхъл.

„Око за око, син за син“, пишел принц Демън. „Трябва да бъде отмъстено за Лусерис!!!“

Когато бил млад, лицето и смехът на принц Демън били познати на всички джебчии, курви и комарджии в Квартала на бълхите. Принцът все още имал приятели в бедняшките квартали на Кралски чертог, както и поддръжници сред Златните плащове. Без знанието на Крал Егон, Ръката или на овдовялата кралица, той имал съюзници в двора, дори в зеления съвет… както и един посредник, специален и много доверен приятел, който познавал помийните ями и мишите дупки, намиращи се в тъмните кътчета на Червената цитадела, така добре, както самият Демън навремето. И се движел с лекота в сенките на града. До този незнаен приятел се добрал принцът, използвайки тайни пътеки, за да приведе ужасната си клетва в действие.