Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 14

Могъщата Вхагар на принц Емонд първа усетила неговото пристигане. Стражите, обхождащи бойниците по яките външни стени на замъка, се вкопчили в копията си с ужас, когато тя се събудила с рев, който разтърсил самите основи на Предизвикателството на Дъран. Казват, че дори Аракс потреперил от този звук, а Люк трябвало да използва камшика си, за да го насочи надолу.

Светкавици проблясвали на изток и се изливал дъжд като из ведро, когато Лусерис скочил от гърба на своя дракон, стискайки здраво писмото на майка си. Той със сигурност си е давал сметка какво означава присъствието на Вхагар, така че едва ли се е изненадал, когато Емонд Таргариен го посрещнал в Кръглата зала, пред погледите на лорд Борос, четирите му дъщери, септон, майстер, четиридесетина рицари, стражи и слуги.

— Погледнете това окаяно същество, милорд — извикал принц Емонд. — Малкият Люк Стронг, копелето.

После се обърнал към Люк:

— Мокър си, копеле. От дъжда ли е, или се подмокри от страх?

Лусерис Веларион се обърнал само към лорд Баратеон:

— Лорд Борос, нося ви съобщение от моята майка, кралицата.

— Иска да каже, курвата на Драконов камък.

Принц Емонд пристъпил напред и опитал да грабне писмото от ръката на Лусерис, но лорд Борос изревал заповед и рицарите му се намесили, разтървавайки принцовете. Един от тях поднесъл писмото към подиума, където Негова светлост седял на трона на някогашните крале на Бурята.

Никой не знае как се е чувствал Борос Баратеон в този момент. Разказите на онези, които били там, се различават значително. Някои казват, че Негова светлост бил почервенял и смутен като човек, който е хванат от законната си съпруга в леглото с друга жена. Други заявяват, че Борос изглеждало, че се наслаждава на момента, защото суетата му била погалена от крал и кралица, и двамата борещи се за неговата подкрепа.

И все пак, всички свидетели са единодушни за това, което лорд Борос казал и направил после. Като необразован човек, той подал писмото от кралицата на своя майстер, който счупил восъчния печат и прошепнал съобщението в ухото на Негова светлост. Сянка преминала през лицето на лорд Борос. Той погладил брадата си, погледнал навъсено към Лусерис Веларион и казал:

— И ако направя каквото майка ти нарежда, коя от дъщерите ми ще вземеш за жена, момче? — той посочил към четирите момичета. — Избери си!

Принц Лусерис можел само да се изчерви.

— Не съм свободен за женитба, милорд, — отговорил той. — Сгоден съм за братовчедка ми Рена.

— Така си и мислех — казал лорд Борос. — Върви си вкъщи, пале, и кажи на онази кучка майка си, че лордът на Бурен край не е куче, на което може да свирне и да го насъска срещу враговете си при нужда.

И принц Лусерис се обърнал, за да напусне на Кръглата зала.

Но принц Емонд измъкнал меча си и казал:

— Почакай, Стронг!