Читать «Левиатан» онлайн - страница 11

Тя гледаше трите момчета, които се возеха в предната част на автобуса — те се закачаха и се подхилкваха нервно, докато наближаваха към опитното поле, щастливи като птичета в кафез. Най-високият едва стигаше до рамото на Дерин. Едва ли бяха по-силни от нея, а и тя не забелязваше да са по-умни или пък по-смели. И от къде на къде тогава на тях им беше разрешено да постъпват в Кралските сили, а на нея не?

Дерин Шарп стисна зъби, решена никой да не я разпознае под дегизировката.

Едва ли се изисква чак такова умение да се представяш за глупаво момче.

* * *

Опашката с кандидати на терена за излитане не беше впечатляваща. Повечето изглеждаха едва навършили шестнадесет, изпратени от семействата си да търсят сполука и кариера. Имаше някое и друго по-голямо момче, които се смесваха с останалите — може би кадети от морската флота.

Докато гледаше тревожните им лица, Дерин се радваше, че е имала баща, който я е качвал на балони с горещ въздух. Беше виждала земята от високо толкова пъти. Но това не спираше нервите й да подскачат. Почти хвана Джаспърт за ръката, преди да осъзнае как би изглеждало това.

— Добре, Дилан — каза той, докато приближаваха бюрото. — Просто помни онова, което съм ти казвал.

Дерин се изсмя. Предната вечер Джаспърт демонстрира как едно нормално момче си проверява ноктите — гледа дланта си със свити навътре пръсти, не като момичетата, които разперват пръсти и гледат опакото на ръката.

— Абе, Джаспърт — рече тя. — Ами то, ако ме накарат да си оправям ноктите, не мислиш ли, че ще значи край на играта?

Той не се засмя.

— Просто недей да привличаш вниманието върху себе си, ясно?

Дерин не продума повече, само го последва до дългата маса, поставена пред един бял хангарен навес. Зад нея седяха трима офицери и приемаха заявленията от кандидатите.

— А, кормчия Шарп! — рече единият. Носеше униформа на пилот лейтенант, но и бомбе с извити краища, като на учен инженер.

Джаспърт го поздрави елегантно.

— Лейтенант Куук, позволете ми да ви представя братовчед си Дилан.

Когато Куук протегна ръка към Дерин, тя почувства британската гордост, която винаги предизвикваха у нея учените. Ето този човек е стигнал и до последната брънка във веригата на живота и я е накарал да заработи за собствените му цели.

Стисна ръката му с цялата си сила.

— Приятно ми е да се запознаем, сър.

— Винаги е удоволствие да се запознаеш с някой Шарп — отвърна ученият и после се засмя на собствената си шега. — Братовчед ви се изказва високо за познанията ви по въздухоплаване и аерология.

Дерин прочисти гърло, използвайки мекия нисък глас, който бе упражнявала седмици наред.

— Тат… тоест чичо ми ме научи на всичко за летенето с балони.

— А, да, смел мъж. — Поклати глава. — Трагедия е, че не е сред нас да види триумфа на живия полет.

— Така е, щеше много да му хареса, сър. — Татко й беше летял само с балони с горещ въздух, а не със зверове, дишащи водород, като тези, които използваха сега Силите.

Джаспърт я побутна и Дерин се сети, че трябва да даде препоръката си. Извади я от якето си и я предаде на Пилот Лейтенант Куук. Той се престори, че я изучава, което си беше глупаво, защото я беше писал собственоръчно, като услуга за Джаспърт, но дори учените трябваше да следват етикета на Кралската армия.