Читать «Стоманени сънища» онлайн - страница 43

Нов стон се изтръгна от магьосника — бледа сянка на обичайните ридания на Оплаквача. Вероятно той се опитваше да овладява плача си, за да не привлича внимание.

Знахаря така се бе вкаменил, че и сърцето му почти не биеше. Нищо на света той не искаше по-малко от това да привлича внимание точно сега. Толкова напрегнато се бе съсредоточил, че не усещаше ни клатушкането, ни мразовития вятър.

Групата отмина, а подир нея в ариергарда вървяха още дребни кафяви човечета. Измина цял час, преди Знахаря да се увери, че е видял и последния от тях.

Беше преброил сто двайсет и девет блатни войни плюс магьосника. Бойците нямаше да са от особена полза толкова далеч от своята стихия. Този терен им беше чужд. Но Оплаквача… Местността, климатът и всичко останало не значеха нищо за него.

Накъде ли отиваше? Не бе особено трудно да се досети. Надолу към Сенчестите земи. По-голямата мистерия си оставаше защо — но вероятно и тя не беше толкова голяма.

Оплаквача — един от Покорените. Някои от Господарите на сенките също бяха бегълци от Покорените. Изглеждаше вероятно оцелелите да са се свързали с бившия си другар и да са стигнали до някаква договореност, и сега той щеше да замести загиналите Господари на сенките.

Ако Ловеца на души не лъжеше, Господарката бе жива и се намираше край Годжа. На няма и четирийсет мили оттук. Де да можеше да измине това разстояние! Де да имаше някакъв начин да й прати вест! Тя трябваше да разбере за това.

— Гарване, не зная дали знаеш какво видя току-що, но по-добре предай тази вест на господарката си: в беда сме.

Знахаря стана и се върна в храма, където се поразведри с опити да намери скритото знаме на Отряда.

XVII

Този занаят, магията, е колкото фокусничество, толкова и вещерство. Заблуда, измама, на каквото се хванете. Държах Пушека под око — очаквах, че ще предаде сведения на Радишата по някой изкусен начин. Но ако успееше, значи бе по-голям майстор и от мен. В което се съмнявам.

При среща с Радишата вие разбирате, че сте в присъствието на една могъща воля. Беше срамота, че е сковавана от своята култура и трябваше да се преструва, че слуша брат си. Би могла да постигне интересни неща.

— Добър ден — поздрави тя. — Радваме се, че сте оцелели.

Дали? Може би, защото имаше още Господари на сенките за побеждаване.

— И аз.

Тя забеляза, че сега ме придружаваше Кинжала, а не приятелите му. Съзря и Нараян — очевидно от ниска каста и не по-чист, отколкото в деня на запознанството ни, макар че не бих могла да си позволя да го критикувам. По челото й премина сянка.

— Моите батальонни командири — представих ги аз. — Познавате Кинжала. Нараян, който много помогна да организираме войската.

Тя се втренчи в бившия роб — може би поради необикновеното му име и заради това, че нищо не добавих. Не знаех да има и друго име. Нараян беше фамилия. Имахме още шестима Нараяновци сред шадарските войници. Всеки от тях носеше личното име Сингх, което означава „Лъв“.

Тя улови нещо с този втренчен поглед, сепна се и погледна Пушека. Магьосникът отвърна с леко кимване. Радишата се взря в Кинжала: