Читать «Стоманени сънища» онлайн - страница 3

— По-полека, Уилоу — скастри го Корди.

Лебеда не му обърна внимание.

— Наречи ме циник, Пушек, но съм готов да се обзаложа на каквото щеш, че ти и Радишата от самото начало бяхте намислили да ги прецакате. Нали така? Не ви отърваше да ги оставите да изцепят през Сенчестите земи. Ама защо, по дяволите? Това така и не го схванах.

— Още не е свършило, Лебед — обади се Кинжала. — Почакай. И на Пушека ще му дойде ред да плаче.

Другите зяпнаха насреща му. Той проговаряше толкова рядко, че обадеше ли се, знаеха, че казва нещо сериозно. Какво ли таеше?

— Виждаш нещо, което съм пропуснал? — попита Лебеда.

— По дяволите, ще се успокоиш ли най-сетне? — тросна му се Корди.

— Но защо, дявол да го вземе? Целият проклет свят е претъпкан с гадни дърти интриганти като Пушека. Те ни цакат нас, останалите, откакто боговете са турили начало на времето. Гледай го ти този дребен педал! Само циври, че трябвало да си трае, та да не го усетят Господарите на сенките. Според мен това значи, че няма топки. Тази Господарка… Знаете ли я каква беше? На нея й стискаше да излезе насреща им. Като си помислиш малко, и ще разбереш, че тя е по̀ мъж от тоя смотан дребосък!

— Успокой се, Уилоу.

— Да, бе, да, ще се успокоя. Не е честно. Някой трябва да прати дъртите гадове да смучат камъни.

Кинжала изсумтя утвърдително. Но той поначало недолюбваше властите.

Лебеда, който не беше толкова разстроен, на колкото се правеше, забеляза, че Кинжала като нищо можеше да ступа магьосника, ако почнеше много да му лази по нервите.

Пушека се усмихна.

— Лебед, едно време всички ние, дъртите гадове, бяхме млади кресльовци като тебе.

Бесния Корди се изпречи помежду им.

— Стига! Вместо да се джавкате, какво ще кажете да се изнасяме оттук, преди онази бъркотия да е стигнала до нас? — В подножията, на хълмовете все още се вихреха остатъчни сражения. — Можем да свикаме гарнизоните от градовете северно оттук и да съберем всички при Годжа.

Лебеда се съгласи кисело.

— Да. Може би някой от Отряда е оцелял — и погледна кръвнишки Пушека.

Старецът сви рамене.

— Ако някои оцелеят, могат да обучат истинска армия. Вече ще имат достатъчно време за това.

— Да. А пък ако Прабиндрахът и Радишата си отърват задниците, може дори да прикоткат и няколко истински съюзници. Да изровят отнякъде и магьосник, дето да му стиска. Някой, дето няма да прекарва целия си живот в криене из храсталаците.

Корди заслиза по хълма.

— Хайде, Кинжал — остави ги да се дърлят.

След няколко секунди Пушека призна:

— Той е прав, Лебед. Стига сме се заяждали.

Уилоу отметна дългата си златиста коса и погледна Кинжала, който кимна рязко към конете в подножието на хълма.

— Добре.

Лебеда хвърли последен поглед на града и равнината, в която Черния отряд бе намерил смъртта си. — Но правото си е право, а кривото — криво.

— А практичното — практично, и което си и нужно, то си трябва. Да вървим.