Читать «Стоманени сънища» онлайн - страница 166

— Може би ще се намерят един-двама палавници. Ще проверя.

Тръгнаха и по пътя се смееха като деца, извършили пакост.

LXXIV

Бременна.

Нямаше никакво съмнение. След като лечителката произнесе думата, всичко си дойде на мястото. Всичко доби смисъл. И загуби смисъл.

Един-единствен път. Една-единствена нощ. Никога не ми бе хрумвало, че е възможно да ми се случи. Но ето ме, подута като кратуна, забодена върху клечки за зъби, седя в своята крепост край Талиос и пиша тези Анали, гледам как дъждът вали вече пети месец и ми се иска да можех да спя по корем или на една страна, или да ходя, без да залитам.

Радишата ми бе осигурила пълно обслужване от жени, които ме намираха за забавна. Аз се връщам, след като съм учила мъжете им как да бъдат войници, а те ме сочат и ми казват, ето защо жените не стават генерали и тям подобни. Трудно е да се държиш на крака, когато коремът ти ги скрива от теб.

Бебето много мърда — от какъвто и пол да е. Сигурно се упражнява, за да стане бегач на дълги разстояния или професионален борец, както подскача там вътре.

Като че добре съм преценила времето. Вече успях да отбележа почти всичко, което имах да запиша. Ако остана жива, както ми обещаваха жените, щях да разполагам с пет-шест седмици, за да вляза във форма, преди водите да спаднат и да започне новата кампания.

Редовно идват съобщения от Знахаря в Деджагор — мятат ги през реката с катапулта. Там долу е спокойно. На него му се иска да е тук. Както и на мен. Така щеше да е по-лесно. Знам, че в деня, когато водите на Главната река спаднат достатъчно, че да може да се прекоси, аз ще съм на северния бряг, а той — на южния.

Напоследък съм много положително настроена — сякаш дори и сестра ми вече не може да провали всичко. Тя знае. Нейните гарвани наблюдават. Позволих им с надеждата, че тя ще се вбеси страшно.

Ето го Рам — идва от банята. Кълна се — колкото повече наближава денят, в който ще родя, толкова повече посърва той. Да си помисли човек, че детето е негово.

Страх го е до смърт, че онова, което се е случило с жена му и детето му, ще стане и с мен и моето дете. Така ми се струва. Напоследък е малко странен, сякаш нещо го преследва. Изпитва ужас от нещо. При най-лекия звук подскача. Претърсва ъглите и сенките всеки път, когато влезе в стая.

LXXV

Рам имаше основателна причина да се страхува. Той бе научил нещо, което не биваше. Знаеше нещо, което не трябваше да знае.

Рам е мъртъв.

Рам умря в битка със своите братя Удушвачи, когато те дойдоха да вземат дъщеря ми.

Свършено е с Нараян. Той се разхожда там някъде и може би се усмихва с онази усмивка, но няма да е задълго. Ще го открият — ако не войниците, преследващи мъже с неизтриваеми червени петна по дланите, тогава аз ще го намеря. Той няма представа доколко са укрепнали способностите ми. Ще го открия и той ще стане Удушвач-светец много по-рано, отколкото би му се искало.

Трябваше да бъда по-предпазлива. Знаех, че той таи нещо в ума си. Цял живот покрай мен е имало предатели. Но никога, никога не ми беше хрумвало, че от самото начало той и по-високопоставените му приятелчета са се интересували от детето, растящо в мен, а не от мен самата. Той бе завършен актьор.