Читать «Стоманени сънища» онлайн - страница 165

Търпението им се възнагради.

Посреднощ дойде една сянка — огромна и ужасна, страшно чудовище на мрака, което можеше да усетиш от мили разстояние. Дори и тези жители на Нови Дхар, които не притежаваха никакви магически дарби, доловиха присъствието му. Децата плачеха. Майките ги успокояваха. Бащите залостваха вратите и търсеха къде да скрият рожбите и жените си.

Сянката нахлу с рев в града и се понесе към площада. Гарваните грачеха и се щураха около нея. Тя връхлетя право към жената край фонтана, страшна и неумолима.

Жената й се присмя, и щом сянката й се нахвърли, изчезна.

Гарваните заграчиха присмехулно.

Жената се разсмя в далечния край на площада.

Сянката се извърна, смаяна. Но жената я нямаше там. Смехът й се разнесе зад гърба на чудовището.

Жабешко лице, който се преструваше на Ловеца на души, разкарва сянката из града цял час, отведе я на места, където да сее разруха и смърт, и да разпалва отдавнашни и дълго трупани омрази. Сянката бе неуморна и не се предаваше, ала не беше особено умна. Продължаваше да го следва, безразлична към въздействието си върху хората, и чакаше плячката й да сгреши.

Старицата в края на площада стана бавно, изкуцука към двореца на губернатора на Дълга сянка и влезе — очевидно войниците и стражите бяха слепи за нея. Закуцука през скривалището, където губернаторът трупаше съкровищата, изтръгнати от народите, които управляваше, и отбори една масивна врата, която никой освен него не биваше да отваря. Щом влезе, от стара вещица тя се превърна в Ловеца на души, обзета от весело настроение.

Беше огледала внимателно сянката, докато Жабешко лице я разкарваше насам-натам. Тази сянка трябваше да измине цялото разстояние между две точки. Но не и Жабешко лице — той можеше да води до безкрай, стига да бе нащрек.

Наблюденията й бяха подсказали как може да плени сянката.

Цял час подготвя криптата, за да не може сянката да избяга от нея, а после още една, където подреди няколко дребни магии, за да я разсейват, така че когато някой най-сетне я освободи, да е забравила защо е дошла в Нови Дхар.

Излезе, притвори вратата така, че да остане съвсем леко открехната, и чрез илюзия си докара вид на губернаторски войник. После изпрати мисъл към Жабешко лице.

Импът доприпка радостно и подмами преследвача си в капана. Ловеца на души захлопна вратата подире му и я запечата. Жабешко лице изникна до нея и се ухили.

— Беше почти забавно. Ако си нямах работа в собствения си свят, би ми се приискало да се повъртя тук стотина годинки. С тебе никога не е скучно.

— Това намек ли е?

— И още как, сладуранке. Всички ще ми липсвате — и ти, и Капитана, и всичките ти приятели. Може би ще ви идвам на гости. Но си имам работа другаде.

Ловеца на души се изкиска като малко момиченце.

— Добре. Остани с мен, докато изляза от града. После си свободен да си вървиш. Охо! Бас ловя, че това място ще гръмне! Де да можех да видя лицето на Дълга сянка, като чуе новината! — Тя се разсмя. — Той не е и наполовина толкова умен, колкото си мисли. Имаш ли там приятели, които биха пожелали да работят с мен?