Читать «Тя е тъмата» онлайн - страница 294

— След като разбрали как сами са се проклели, другите Властелини на светлината заповядали на Фретиниал да изработи демон от глина и да го съживи с къс от собствената си душа, така че вечно да бди. Назовали голема Шиветия, което означава Безсмъртен. Предполагало се Шиветия да пази завинаги входа към мавзолея на Кади. Никога не съм чувал нещо за приковаване на Шиветия, но дори боговете са жестоки и непрощаващи, Кокален воине.

— Не думай. И зарежи тия лайна. Не ми се нравеха тези на Гота и Дой и със сигурност не ми харесват твоите — погледнах Знахаря. — Проследи ли приказките му? Чувал ли си нещо от това преди?

— Някои неща. Един добронамерен стар учен в Талиос ми каза, че, макар и точното значение на Катовар да е било изгубено, приликите в съвременния диалект подсказват нещо като „място, от което пристъпва Кади“, или просто „портата на Кади“.

— И ти въпреки това поиска да отидем там? — дали навлизахме в реалността зад тъмното сърце на южния мит? Аз не исках това. Желаех да бъда на пътя си към рая. Предполагаше се да сме се запътили към рая.

Знахаря не ми отговори.

— Разкажи ми още — казах на въздуха. Сега горяха куп факли. Повечето от бандата стояха подредени зад мен и Стареца. По-силната светлина не ми попречи да видя онова, което не исках да забелязвам. Нещото, забодено към трона, гледаше с отворени очи.

Обаче не помръдваше.

— По дяволите! — каза Лонгинус. — Това е просто някакъв проклет идол. Не допускайте да ни изплаши всички.

Започнах да се приближавам напред, вдигайки знамето така, че да мога да го използвам като пика. Нямам понятие защо си мислех, че може да ми свърши работа срещу някакъв божествен чекиджия.

Знахаря дойде с мен.

Преполовихме разстоянието до трона. Братята инженери се залепиха наблизо с факли. Всеки друг изглеждаше по-малко склонен да поглежда нещото по-отблизо. Не забелязах свидетелство нещото върху трона да е друго, освен скулптура. От по-близък поглед започна да изглежда малко грубо направено.

Преполовихме и това разстояние. Сега можех да вдишам слабите изпарения от пукнатината в пода. Те бяха много студени и слабо намирисваха на стара смърт.

За миг имах чувството, че се връщам у дома.

И това е някакво безсмъртие.

Подскочих, огледах се наоколо. Само Господарката изглеждаше също да е усетила нещо.

Когато погледнах отново катурнатия трон, видях залата, както вероятно е изглеждала преди хиляда години. Или повече. Когато банда жестоки жреци са правели изначалните сенки от военнопленници. Видението ме споходи само за миг, но той бе достатъчен, за да ми каже, че някога това е било много ужасно място, доста преди появата на дванадесетте Свободни отряда.

— Спри веднага — прошепна Знахаря.

Замръзнах. Тонът му беше повелителен.

— Какво?

— Виж долу.

Погледнах. Пред нас лежаха изсъхналите останки на гарван. Само позата, която заемаше, ме изпълни с ужас до върха на пръстите.