Читать «Едно незнайно място» онлайн - страница 6

— Ехо, Клайд-Фокс! — извика старото ченге, като се приближи до лорда. — Някакъв проблем?

— Ехо, Радсток — отвърна лордът с благ глас. Двамата мъже размениха приятелски знак — две нощни птици, двама експерти, които нямаха какво да крият един от друг. Стъпил по чорапи на тротоара, Клайд-Фокс старателно разглеждаше вътрешността на обувката си, която държеше в ръка.

— Някакъв проблем? — повтори Радсток.

— Страхотен проблем. Идете да видите, ако ви стиска.

— Къде?

— На входа на старото гробище Хайгейт.

— Не обичам да ми се мотаят по тия места — изръмжа Радсток. — Какво сте правили там?

— Изследване на границата в компанията на подбрани приятели — каза лордът и показа с палец другаря си с пурата. — Между страха и разума. Аз това място наизуст го знам, но той искаше да го види. Внимание — добави Клайд-Фокс по-тихо. — Другарчето ми е пияно като свиня и бързо като сърна. Вече разби мутрата на двама в пъба. Учител по кубински танци. Нервняк. Не е тукашен.

Лорд Клайд-Фокс още веднъж разтърси обувката си във въздуха, обу я, събу другата.

— Окей, Клайд-Фокс. Ама какво правите с обувките си? Изпразвате ли ги?

— Не, Радсток, контролирам ги.

Човекът от Куба произнесе нещо на испански, което звучеше така, сякаш му е писнало и смята да се разкара. Лордът му махна с ръка безразлично.

— Според вас — подхвана Клайд-Фокс — какво може да се сложи в обувки?

— Крака — намеси се Есталер.

— Именно — каза Клайд-Фокс и хвърли одобрителен поглед на младия взводен. — И е добре да проверите дали вашите собствени крака са в собствените ви обувки. Радсток, ако ми посветите с фенера си, може би ще приключа с това чудо.

— Защо трябва да ви светя?

— За да видите дали има нещо вътре.

Клайд-Фокс вдигна високо обувките си и Радсток методично огледа вътрешността им. Адамсберг, когото бяха забравили, бавно обикаляше около тях. Представяше си онзи, дето дъвкал гардероба си месеци наред. Питаше се самият той кое би предпочел да изяде — гардероб или самолет или снимките на майка си. Или нещо друго? Нещо, което би представлявало още един къс от непознатия континент на безумието, описан от началника.

— Нищо не виждам — каза Радсток.

— Категорично?

— Абсолютно.

— Хубаво — одобри Клайд-Фокс и отново се обу. — Мръсна история. Вършете си работата, Радсток, идете да ги видите. На входа. Купчина стари обувки върху тротоара. Подгответе се за гледката. Двайсетина са, няма как да ги изпуснете.

— Това не ми е работата, Клайд-Фокс.